Форуми

  1. Наука

    1. Магазин

      http://shop.chitatel.net - за всички влюбени в знанието

      27
      мнения
    2. Науката по света и у нас

      За развитието на науката, научните списания, рецензии и всичко, което разбирате като наука, като общо понятие се обсъжда тук!

      1118
      мнения
    3. сп. "Българска Наука"

      Виж всички броеве на сп.:"Българска Наука"

      958
      мнения
    4. Финансиране на проекти, стипендии, кариери и обучения

      Финансирай идеята си!
      Помогни си сам!

      514
      мнения
    5. 921
      мнения
  2. История

    1. 49009
      мнения
    2. 86325
      мнения
    3. 300
      мнения
    4. 7520
      мнения
    5. 840
      мнения
    6. Съвременна и обща проблематика

      Не забравяйте, че този форум е посветен на науката, а не - на политиката.

      Спазвайте правилата на форума и имайте уважение към събеседниците си!

      25267
      мнения
    7. Етнография

      Народознание; наука, която изучава икономиката, културата и бита на народите.

      1730
      мнения
    8. Историческо моделиране

      Място за алтернативни исторически симулации и модели

      11169
      мнения
    9. 1664
      мнения
  3. Естествени науки

    1. 4225
      мнения
    2. 2560
      мнения
    3. 14663
      мнения
    4. 1307
      мнения
    5. 3321
      мнения
    6. 9434
      мнения
    7. 4519
      мнения
    8. Общ - Естествени науки

      Всичко, което не е за другите раздели.

      822
      мнения
  4. Инженерни науки

    1. 4860
      мнения
    2. 6237
      мнения
    3. 945
      мнения
  5. Други социални науки

    1. Икономика

      Икономиката е наука, която изучава икономическите процеси. Това включва анализа на производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги.

      6379
      мнения
    2. Философия

      Философията е питане и ориентир за мястото на човека в битието и за смисъла на човешкото съществуване.

      2331
      мнения
    3. 2520
      мнения
    4. 1325
      мнения
    5. Езикознание

      Езикознанието или лингвистиката е наука, изучаваща човешките езици.

      8765
      мнения
    6. Педагогика и дидактика

      Педагогиката

      Социална наука, която изследва същността, закономерностите, тенденциите и перспективите на развитието на педагогическия процес.

      Доцимология

      Наука за оценяването. Научно изучаване на изпитните и конкурсните методи.

      2690
      мнения
    7. Теология

      Католицизъм, източно православие, ислям, будизъм, и всички други религии.

      10692
      мнения
    8. 78
      мнения
  6. Култура и изкуство

    1. 3767
      мнения
    2. 5336
      мнения
    3. 766
      мнения
    4. 3387
      мнения
  7. Общи

    1. Общи

      Всякакви теми, които не са свързани с останалите форуми.

      8398
      мнения
    2. 2850
      мнения
    3. 1544
      мнения
    4. 172
      мнения
  8. Загадъчни феномени

    1. Прогностика

      ...ние можем да предскажем бъдещето развитие на тези явления. Това е задачата на една модерна положителна наука, която се нарича прогностика.

      482
      мнения
    2. Паранауки

      Криптобиология, уфология, астрология, загадъчни феномени и пр.

      8862
      мнения
    3. Мистерии и загадки

      Други необикновени явления

      2546
      мнения
    4. 13
      мнения
  9. BG-Science International

    1. BG-Science International

      В този форум се слагат теми изцяло на чужди езици...Английски, Руски, Немски и др.

      1732
      мнения
  • Кой е онлайн   6 Потребители, 0 Анонимни, 55 Гости (See full list)

  • Статистика на форума

    14589
    Всички теми
    337419
    Всички мнения
  • Статистика на форума

    12756
    Всички регистрирани потребители
    793
    Най-много онлайн
    Lans-1
    Последно регистрирал се
    Lans-1
    Регистрация
  • Потребители с висок рейтинг

  • Отговори

    • За съжаление не съм запознат добре с българското модерно монетосечене.
    • "чисто познание"   участието ми в темата бе до тук  
    • Балканските войни и Първата световна война бележат най-драматичния период в новата българска история. Само за няколко години България се издига до зенита на своята сила и слава и рухва, смазана от неудовлетвореност, притисната от съседите и изолирана от света. Поражението във войните е въвеждащ мотив в измеренията на следвоенната действителност – жертвите по бойните полета, териториалните загуби, стопанската разруха, крахът на националните идеали са базови основания в описанието на политическата и духовната криза след края им. Поражението, проблемът за вината и отговорността пред него предпоставят изцяло мисленето за историята на България от междувоенната епоха. „Световната война” остава в развитието на историята като черна звезда на разруха и смърт и същевременно като предвестие на един нов свят. Тя идва, за да разруши и създаде, да убие и да роди. В довоенния период българското общество е предимно предмодерно, въпреки започналата вече модернизация. Войните са първата ситуация в модерната българска култура, произвеждаща „масов човек” и в този смисъл те могат да бъдат разглеждани като ситуация на екстремен завършек на ранната българска модернизация, в която огромни човешки маси преодоляват традиционната си изолираност и се свързват. Именно във военната ситуация българите за пръв път след Освобождението усещат силата на това нещо да се прави „заедно”, българите за пръв път отново стават общност с общи цели и идеали. От днешна гледна точка се вижда, че понятията „крах на националните идеали” и „Национална катастрофа” могат да бъдат отнeсени само към началото на разглеждания период След това те имат градивна функция, поставят нови хоризонти пред българското общество. Преживяването на „кризата” след Първата световна война радикализира мисленето и изразяването на българите изключително чрез тяхното етническо име. В тази ситуация българската културна идентичност се превръща в проблемна област. Преживяването на следвоенния свят като преходно и кризисно време събужда спомен за „родното” като нещо непреходно и изначално. В опитите българската идентичност да бъде дефинирана се подбират главно черти от ретроспективни образи на „българското”, които биват притовопоставяни на съвременния, недостоен образ. Либералното довоенно минало е разглеждано преди всичко като причина за настъпилия крах на идеалите и се търси разрез с него. Следвоенните общественици се стремят всячески да се разграничат от довоенните либерални идеи. Т. нар. „модерност” е силно критикувана, а фашистките, националсоциалистическите и консервативно-революционните идеи се радват на висока популярност. Кризата на либералните ценности кристализира в различни концепции за „българското”, „кръвта”, „земята”. Започва търсенето на „същинската” идентичност на българите. Нацията започва да се мисли като „нова общност”, чиято задача е да преодолее настъпилата следвоенна криза. Ражда се идеята за „ново национално Възраждане”. „Българското светло бъдеще” става утопична визия, светъл антилиберален идеал. Появява се и идеята за новия – прероден и очовечен българин. Найден Шейтанов нарича новия българин „великобългарин”. „Българското” добива статут на протестиращо понятие срещу либералния ред. Старото трябва да победи новото, за да може този идеал да бъде постигнат. Новият българин трябва да бъде култивиран чрез възпитание и държавно управление. Очакваната нова епоха на българско величие са основани през миналите възходи на България – Симеоновият златен век и епохата на Иван Асен II. Изключително популярна става идеята за нацията като висш идеал, в чието име си заслужава да се жертва личният интерес. Ясна е също и нуждата от сплотеност и единство, основаващи се на самосъзнание за принадлежност към нацията. Народът трябва да бъде зачитан от своята държава, да я счита за своя и да е привързан към нея. В лицето на своята национална държава всеки гражданин трябва да вижда достоен и предан защитник на своите интереси и нужди. За тази цел е необходимо повишаване на националното сaмосъзнание и изграждане на дух на сплотеност. Предвоенната подражателска на европейските идеи епоха се приема като предпоставка за националните катастрофи, настъпилата криза и нейните последствия. Предвоенната европеизация е сравнена със средновековната византизация като нещо пагубно за българското общество. Отвореността на българското общество за чуждото е сравнявана с престъпление. Селото е издигнато до идеал, определящ българската самобитна култура и същност. Либералните институции са небългарски, чужди, източник на зло. Разгръща се също и дебат около „българската раса”. Българите са подканяни да се освободят от комплексите за малоценност, които придобиват, сравнявайки се с европейците. Принадлежността към славянските народи е изтъквана като мотив за национална гордост и самочувствие, поради свързаността и с Русия, която винаги се е противопоставяла на Европа и европейското до известна степен. Но Октомврийската революция пък ограничава изключително популярното в предвоенния период русофилство. В крайна сметка на преден план се издига прабългарската принадлежност на българския народ, като нещо, което е нито славянско, нито европейско. Именно тук се търси уникалността, самобитността и неповторимостта на българската нация. Националните идеали вече се защитават не чрез държавните институции, а чрез духовните предели на нацията. Причина за това са териториалните загуби и военните неуспехи на България, които довели до неверие и скептицизъм към физическите измерения и сили на държавата. Ценностите започват да се търсят и защитават чрез културата. Макар че българите не успяват да разширят пространствените си граници, те се заемат да разширят духовните. За тази цел се появява и идеята за българската народопсихология, т.е. българският непреходен „дух”, характерни черти, „духа на нацията”. Прокарва се идеята, че именно тези непреходни позитивни черти на всички българи довеждат до Освобождението след петвековното турско иго. Гео Милев приравнява националното чувство с половото чувство, като казва, че без национално чувство човекът не е човек, а жител на планетата Марс, така както без полово чувство е кретен. Родното се преживява като антитеза на кризата. То е приравнено с естетическото. Дефинира се нов, национален, изконно български творчески стил. Възражда се интересът към творчеството на Паисий, Раковски, Левски, народните будители. Всичко ново е фалшиво. В началото на 20-те години се заражда движението „Родно изкуство”, стремящо се да изрази родното и българското в изобразителното изкуство. Творците се насочват към изобразяване на родната земя и бит в целия и блясък. Един от най-ярките представители на това движение е Владимир Димитров – Майстора. Първоначално той рисува портрети и пейзажи, а след това започва да изобразява участието на българите в Балканската и Първата световна война. Министерството на народното просвещение толерира родното изкуство, създавайки през 1922 г. със закон конкурси именно за „родно изкуство”. Постепенно идеята за „родно изкуство” обхваща всички изкуства, като стремежът е да се открие и изведе на преден план българският национален стил във всичките му проявления. Войните са изпитание за националното самочувствие. По време на войните „интелигент”  и „прост селянин” [1] се изравняват – споделят храната си, болките си, носталгията по родното място.  След стъписването от погрома и хаоса, след отчаянието и безверието индивидуалното съзнание преминава в здравата опора на колективното съзнание, което стъпва върху нещо здраво и стабилно – това е именно всичко „първично” и „просто” – „вън от изкуствените, стерилни условности на цивилизацията”.[2] Появява се необходимост да се издигнат нови човешки идеали, излезли от виталността и ирационалността – вярата, вечната истина,  вечното добро и вечната истина. ·        Тенденцията „завръщане към първичното” Защо се появява тенденцията за „родно изкуство” при българското изкуство? Дали тя е повлияна от някои европейски течения ( например немското Heimankunst – тенденция в новата немска култура , която оказва съществено влияние върху следвоенния ни духовен и културен живот[3]),  или са разклатени устоите на индивидуалната душевност, на която вече не са достатъчни модерните течения, а има нужда да се върне назад към първичната си природа, за да подсигури здравината на ценностите си? „...Най-типичен израз днес на жаждата да намери отново изгубената си непосредственост е възвръщането към примитива. Човечеството преживява умората в себе си; то прилича на човек, който е пил твърде много подправени вина и със засъхнала уста чака да му подадат чаша чиста вода. То е преситено на сложност, лъжливост, условност, макар че не може без тях. И търси живата вода, която ще го възкреси, поне за няколко мига, за едно по-непосредно, дори грубо чувство. Оттук и любопитстващата любов към примитива”.[4] За много критици и творци връщането към първичното представлява „национален изгрев”[5]. Стремежът към примитива се изразява всъщност в едно връщане към праначалата на българската пластична традиция, в осъзнато и целенасочено усилие да се стигне до корените на българския творчески дух. [6] Завръщането  към примитивното всъщност значи завръщане към специфично българското – в социален и културно-исторически аспект. “Родното” и „първичното” през 20-те години много силно се пропиват във всички сфери на културния живот на българското общество и подбуждат силно въодушевление. Интересът към нашето е първият признак на нашето национално съзнание и на начало на действителното българско оригинално творчество според Борис Тричков: „След епохата на подражателство, когато чуждото у нас бе господар и култ, когато като същински деца започнахме да грабим с пълни шепи евтините безделици на европейската култура, фалшивата й бижутерия, сега навлизаме в период на завръщане към родното, на едно истинско откриване на България.”[7] Според някои изкуствоведи проблемът на “родното” битува в сюжета. “Българското изкуство от 20-те години е пълно с овчари и невести, гъдулари и орачи, селяни и селянки, видени в труд, в тъга и в празник. Те са изобразени не в битовата баналност, а извисени и опоетизирани като в свещенодействие – символи на българския дух.” [8] Това “родно” е търсене на корена в легендата, приказката, народната песен, носията. “Лайтмотив в пейзажната живопис от онова време са манастири и църкви, български старини. Паралелно с историческата ни наука изобразителното изкуство открива за себе си този богат на внушения и образен подтекст материал. Миналото подхранва изкуството и с други образи – на ханове и князе, на светци и народни будители.”[9] Но обръщането към този вид сюжети спонтанно ли е или е плод на съзнателно насочване?  Съществува и още една възможност. Политическото насочване, естествено. В България социалнополитически и културно-психологически идеи, поставящи земята, селското стопанство и селянина в центъра на своето внимание и възлагащи му историческа стабилност и да укрепи разколебаните от нови тенденции в следосвобожденския ни живот нравствени добродетели на българина, започват да навлизат още в началото на XX век. Създаването на Българския земеделски съюз като организация на селяните, нейното все по-нарастващо участие в обществено- политическата ни действителност несъмнено според Димитър Аврамов оказва влияние за формирането на една социална психология, според която селото, селянинът, земеделският поминък са единствени източници на ново народностно възраждане. [10] Случайно или не точно по времето на Земеделското управление (1919 -1923) се изявяват първите симптоми на осъзнато възвръщане към родното в националната ни култура и изкуство. Тогава се създава и дружеството „Родно изкуство” (1919). Но наистина ли е свързана тенденцията за завръщане към родното с политическа платформа и идеология? [1] Аврамов, Д. Майстора и неговото време, изд. Български художник, С. ,1989. [2] Пак там. [3] Пак там. [4] Сирак Скитник, Тайната на примитива. Сп. Златорог, 1923, год. IV, кн. 1,  В: Аврамов, Д. Майстора и неговото време, изд. Български художник, С. ,1989. [5] По едноименната статия на Борис Тричков, която ще бъде упомената по-долу. [6] Аврамов, Д. Майстора и неговото време, изд. Български художник, С. ,1989. [7] Тричков, Б. Пред истински национален изгрев. , сп. Златорог, 1920, год. I, кн. 10. В: Аврамов, Д. Майстора и неговото време, изд. Български художник, С. ,1989. [8] Маринска, Р. 20-те години в българското изобразително изкуство, изд. Отворено общество, С., 1996. [9] Пак там. [10] Аврамов, Д. Майстора и неговото време, изд. Български художник, С. ,1989.
    • Е, ми ... това разказвах, че е грешна представа (вяра на авторитети?!- и те са хора): Няма реални експерименти, които да водят до извод, че етер нямало! Етерът е "изхвърлен" с гласуване! Затова няма обяснение какво е маса, заряд, спин, сила - все основни характеристики, без яснота по същността им .. а били направили ... големи изчисления с тях. Голямото ползване става...("Мълчи и смятай!", както са им казвали ръководителите на струнниците. И гравитацията ползваме, без да знаем същността й - ВЕЦ, например)
      Етерът е върнат във физиката на ОТО - ламбда членът стана задължителен за по-новите изследвания и при тълкувания на особеностите на космоса. (Показва се ентропийната същност на свойствата на частиците и на силите, които можем да измерваме. Има вакуумна структура, върху която се развиват действията. Има "опора" (неподвижна за "вижданите" от нас обекти) за движение на структурите, има съпротива срещу промяна на инерционното движение - този коефициент на съпротива е физичната характеристика "маса") ...
    • Етерът е отдавна дискредитиран като теория, още през 19-ти век, с опита на Майкелсон-Морли. СТО и ОТО на Айнщайн пък окончателно пращат етера в кофата за боклук на историята на науката. Но за това трябва да се четат сериозни книжки по физика, а не художествена...., тъй де, "духовна" литература:-)
  • Теми