Отиди на

Нови мнения

Показване на цялото съдържание публикувани през последните 365 дни.

This stream auto-updates     

  1. За последния час
  2. кръст енколпион

    Струва ми се, че има и зеленикава патина, което ще рече, че ако е сребро има някакви примеси. То по принцип има примеси де. Честото сребро не може да се отлива, но ако е сплав може. Но може да е и от някаква друга сплав. По размери и тегло трудно ще се разбере, тъй като е със сложна форма. За такива се наложило на Архимед да измисли замерването на обема, т.е. две вещества може да са с еднакво тегло, но това не значи, че са с реален обем - сиреч изместват различно количество вода във ваната. Предимство на метода е, че не води до частично или цялостно повреждане на обекта. С химически методи е по-лесно да се определи какъв е металът, но по този начин може да се повреди обекта.
  3. Ще се радвам на коментари относно курса и какво може още да добавим и какво може да променим според вас. За всички, които искат да се научат да пишат за БГ Наука и да се занимават с научна журналистика. Подготвихме този малък курс, който ще ви помогне да разберете най-важните аспекти от това да публикувате качествени текстове на научна тематика. Ще засегнем няколко важни неща, които сме видели, че са най-важни за популяризирането на науката. Ще започнем с преводите и защо са важни за вас като автори. След като се научите откъде да намирате добри и качествени материали и новини, ще можете бързо да откривате нужната ви информация за по-задълбочени проучвания, които може да се наложи да правите. Вторият етап е интервю. Тук ще наблегнем на това кой е добре да се интервюира, да се измислят подходящи въпроси и няколко вида на представяне като краен текст за публикуване. Третият и най-популярен в списанието е СТАТИЯТА. Писането на научно-популярна статия не е толкова трудно, но изисква определени знания и умения, които ще засегнем в този кратък курс. Накрая ще обясним повече за снимките във вашите текстове, права за ползване и сайтове, които може да ползвате в намирането на безплатни, но красиви изображения. Кога се слага източник и колко изображения е добре да слагате във вашите текстове и много други полезни трикове. През годините сме имали различни стажантски програми, много доброволци и автори, които са писали и пишат по различен начин и за различни неща, но винаги се засягат тези три вида текстове. Всеки модул ще бъде подкрепен с много примери от сайта Наука.бг и списанията „Българска наука“ и „Българска наука и медицина“. Във всеки модул ще имате задачи, които ще трябва да изпълните и да ни изпратите, а ние ще ви върнем отговор как сте се справили и какво трябва да се подобри. За да започнете курса, се запишете тук: http://nauka.bg/kurs-na-bgnauka-za-avtori/
  4. Today
  5. Това са пълни безумия и не знам как седи въпроса спрямо наказателния кодекс, но това си е чисто престъпление и трябва да се сезират органите на реда.
  6. Забавни задачи

    Dirac delta.
  7. Сирия навлиза във фазата на посттероризма Два дни след изказването на Башар Асад пред форума на министерството на външните работи на Сирия медиите продължават да ги анализират. Повечето от тях, дори израелските, са единодушни в интерпретацията на думите на сирийския президент, като "заявление за скорошна победа над терористите и спонсорите им". Това се твърди в анализ на иранската агенция PARS на страницата на онлайн изданието си. Според него от думите на Асад могат да се направят три основни извода. Първият е, че в речта му няма и сянка на опасения от възможността той да бъде свален от чуждестранните интервенти и техните проксита в Сирия, най-вече Саудитска Арабия и САЩ, както и акцентът за "съхраняване на териториалната и демографска цялост на Сирия, както и арабската и същност". Той също благодари на Русия, Китай, Иран и Хизбула за помощта, която те оказали на сирийския народ. Вторият момент, който може да бъде наблюдаван след речта му, е разширяването на информационния поток. Досега, особено в западните, израелските медии и такива като "Ал Джазира", през последните 8 години думите на Асад са или изопачавани, или предавани частично и манипулативно, според статията. Тази негова реч е била предадена изцяло от Ал Джазира и дори е бил титулован от нея като "президентът на Сирия, Башар Асад". Третият момент според анализа е бързото разпадане на орбраната на Халифата и пораженията му в последните дни и седмици. В момента под контрола на терористите са останали само два относително големи района: Идлиб и Дейр Ез Зор, като поражението на втория е въпрос на време. Следствие от тези реалности, според PARS, e разбирането на смисъла на последните събития на бойните полета от враговете му и, като следствие, свалянето от дневен ред на исканията за премахване на Асад от власт. Нещо повече, вече ставало ясно, че оставането му на власт е необходимо условие за запазване на стабилността и сигурността в Сирия и региона, а последното се доказвало и от участието на 43 държави на откритата международна изложба в Дамаск. http://dnes.dir.bg/news/terorizam-asad-siria-26276711?nt=4
  8. Още за кафето

    Принципно с цигарите и наркотиците можеш да си пиеш каквото си искаш. Можеш да си свариш и отвара от въглища, от кора на дъб, от семки на марйкуя, или да си свариш папур. Сигурно има някакви вещества в тях които ще те освежат. Но напрактика те са ти ненужни за правилното и ежедневно функциониране на организма. Наред с кафето и цигарите ненужен е и алкохола. Това е за здравите и умни хора. За останалите, които са болни от разни психически разстройства, които не си доспиват, които са станали зависими, и които имат ниско образование, подобни стимуланти може и да са нужни.
  9. http://megavselena.bg/prizrachno-kvantovo-deystvie-krepi-vselenata/ Призрачно квантово действие крепи Вселената Браян Суингъл тъкмо завършил физика на веществото в Масачузетския технологичен институт, когато изведнъж решил да вземе няколко урока по теория на струните, за да подкрепи своето образование – както той си спомня, „защото защо не?“, макар че никога не се интересувал особено от тази област. Със задълбочаването в детайлите Суингъл започнал да открива неочаквани сходства между подхода на струнната теория към физиката на черните дупки и квантовата гравитация със собствената му работа, в която той използвал т.нар. тензорни мрежи за прогнозиране на свойствата на екзотичните материали. „Осъзнах, че се случва нещо дълбоко“, казва той. Тензори възникват по цялата физика – това са прости математически обекти, които могат да представляват няколко числа едновременно. Например векторът на скоростта е прост тензор – той улавя стойността на скоростта и посоката на движение. По-сложни тензори, свързани в мрежа, може да се използват за опростяване на изчисленията на комплексни системи, състоящи се от много различни взаимодействащи части, включително и сложно взаимодействие на огромния брой субатомни частици, съставящи материята. Суингъл е един от физиците, които виждат ценност в адаптацията на тензорните мрежи към космологията. Сред останалите преимущества те могат да помогнат в решаването на продължаващия спор за природата на самото пространство-време. Според Джон Прескил, професор по теоретична физика в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, много физици заподозрели дълбока връзка между квантовото заплитане – „призрачното действие на разстояние“, което толкова недолюбвал Алберт Айнщайн,– и геометрията на пространство-времето на малки мащаби, която физикът Джон Уилър първи описал като мехурчеста пяна преди шестдесет години. „Ако изучавате геометрията в мащаби, близки до Планковата дължина – най-малката от всички възможни, – тя все по-малко и по-малко ще прилича на пространство-времето – казва Прескил. – Всъщност това вече няма да е геометрия. Това ще е нещо друго, възникващо от друго, по-фундаментално.“ Физиците продължават да се борят с този заплетен проблем, свързан с фундаменталната картина, но много подозират, че той е свързан с квантовата информация. „Когато говорим, че информацията се кодира, ние имаме предвид, че можем да разбием системата на части, и ще има известна корелация между тези части, така че можем да разберем нещо за едната част, като наблюдаваме другата“, казва Прескил. Такава е същността на заплитането. Свикнали сме да говорим за „тъкан“ на пространство-времето, метафора, която предизвиква образа на тъкането на отделни нишки в гладко и непрекъснато цяло. Тези нишки принципно са квантови. „Заплитането е тъканта на пространство-времето – казва Суингъл, понастоящем учен в Станфордския университет. – Това е нишката, която свързва системата ведно, прави общите свойства отличими от индивидуалните. За да видите интересното колективно поведение, трябва да разбирате как се разпределя заплитането.“ Квантово заплитане движи стрелата на времето Тензорните мрежи предоставят математически инструмент, който позволява да се направи това. От такава гледна точка пространство-времето възниква като мрежа от взаимно свързани възелчета в сложна мрежа с отделните парченца квантова информация, свързани подобно на LEGO. Заплитането е лепилото, което държи мрежата заедно. Ако искаме да разберем пространство-времето, е необходимо първо да помислим геометрично за заплитането, тъй като именно по този начин информацията се кодира в безкрайното количество взаимодействащи възли на системата. Много тела, една мрежа Моделирането на сложна квантова система е не просто подвиг, дори класическа система с повече от две взаимодействащи части представлява проблем. Когато Исак Нютон публикувал своите „Принципи“ през 1687 г., една от многото теми, които той засегнал, е известна като „задачата за трите тела“. Сравнително прост въпрос е изчисляването на движението на два обекта от рода на Земята и Слънцето, като се вземат под внимание ефектите на взаимното им гравитационно привличане. И все пак, ако се добави трето тяло от рода на Луната, задачата се усложнява, проблемът със сравнително преките и конкретни решения става хаотичен и дългосрочното прогнозиране изисква мощни компютри за моделиране на приблизителната еволюция на системата. Накратко, колкото повече обекти има в системата, толкова по-сложно е да се изчисли и тази сложност нараства линейно, или поне в класическата физика. Сега си представете квантова система с много милиарди атоми, като всички си взаимодействат в съответствие със сложни квантови уравнения. На такива мащаби сложността нараства експоненциално с броя на частиците в системата, така че подходът на грубата изчислителна сила няма да работи. Представете си буца злато. Тя се състои от множество милиарди атоми, които си взаимодействат. От тези взаимодействия произтичат различните свойства на метала, цвета, твърдостта или проводимостта. „Атомите са мънички квантовомеханични неща, вие поставяте атоми на едно място и се случат нови и прекрасни неща“, казва Суингъл. Но на такива мащаби се прилагат правилата на квантовата механика. Физиците трябва точно да изчислят вълновата функция на тази буца злато, в която се описва състоянието на системата. И тази вълнова функция е многоглавият дракон на експоненциалната сложност. Квантовата тъкан на пространство-времето Дори в буцата злато да има само 100 атома, всеки с квантов спин, който може да е или горен, или долен, общият брой на възможните състояния е 2100, или един милион трилиона трилиона. С всеки добавен атом проблемът става неизмеримо по-лош. (И ще бъде още по-лошо, ако решите грижливо да опишете нещо в допълнение към спиновете на атомите съгласно всеки реалистичен модел.) „Ако вземем цялата видима Вселена и я запълним с най-добрите ни материали за съхранение, като направите най-добрия от възможните харддискове, ще можете да съхраните състоянието общо на 300 спина – казва Суингъл. – Тази информация присъства, но не цялата е физическа. Никой никога не е измервал всички тези числа.“ Тензорните мрежи позволяват на физиците да свият информацията, съдържаща се във вълновата функция, и да работят само с тези свойства, които могат да измерят експериментално: как отделно взет материал изкривява светлината, например, или как той поглъща звука, или колко добре провежда електричество. Тензорът е нещо като „черна кутия“, която взема един набор числа и изплюва съвсем друг. По този начин може да се включи проста вълнова функция – множество невзаимодействащи електрони, всеки в своето най-ниско енергийно състояние – и да се пропускат тензорите в системата отново и отново, докато процесът не произведе вълновата функция на голямата и сложна система, милиардите взаимодействащи атоми в буцата злато. Квантово заплитане доказа, че времето е илюзорно Резултатът ще бъде ясна диаграма, изобразяваща това сложно парче злато, иновацията много прилича на диаграмите на Файнман, които са опростили процеса на представяне на взаимодействието на частиците в средата на ХХ век. А тензорната мрежа има геометрия точно като в пространство-времето. Ключът към постигането на такова опростяване е принцип, наречен локалност. Всеки отделен електрон взаимодейства само с близките си съседи електрони. Заплитането на всеки от многото електрони с неговите съседи произвежда серия „възли“ в мрежата. Тези възли са тензори, а заплитането ги свързва заедно. Всички тези съединени възли съставят мрежа. Става по-лесно да се визуализира сложното изчисление. Има много различни видове тензорни мрежи, но сред най-полезните има една, известна със съкращението MERA (multiscale entanglement renormalization ansatz). Ето как работи тя: представете си едномерна линия на електроните. Заменете осем отделни електрона – A, B, C, D, E, F, G, H – с основните единици квантова информация (кюбити) и ги заплетете с близките съседи, за да образувате връзки. А се заплита с В; С се заплита с D; E се заплита с F; G се заплита с H. Това произвежда по-високо ниво в мрежата. Сега заплитаме AB с CD, EF с GH, за да получим следващото ниво. Накрая ABCD се свързва с EFGH и се образува най-горният пласт. Квантовото заплитане се „провря“ през червеева дупка „В известен смисъл може да се каже, че заплитането се използва за построяване на многочислена вълнова функция“, казва Роман Орус, физик от университета „Йоханес Гутенберг“ в Германия. Защо някои физици толкова се вълнуват от потенциалните тензорни мрежи – особено MERA – в светлината на квантовата гравитация? Защото тези мрежи демонстрират как една геометрична структура може да излезе от сложните взаимодействия на много обекти. И Суингъл (наред с други) се надява да се възползва от тази възникваща геометрия и да покаже как тя може да обясни възникването на гладко непрекъснато пространство-време от дискретните битове квантова информация. Границите на пространство-времето Физиците на кондензираните среди случайно открили възникващо допълнително измерение, когато разработвали тензорните мрежи: тази техника дава двуизмерна система от едно измерение. В същото време гравитационните теоретици изваждали измерение – от три в две – с развитието на така наречения холографски принцип. Тези две понятия може да се обединят, за да се формира дълбоко разбиране на пространство-времето. През 70-те години физикът Якоб Бекенщайн показал, че информацията за съдържанието на черната дупка се кодира в нейната двуизмерна зона (на „границата“), а не в триизмерна (в „обема“). Двадесет години по-късно Ленард Съскинд и Герардус т’Хоофт разширили тази идея на цялата Вселена, като я наподобили на холограма – нашата триизмерна Вселена в целия си блясък се появява от двумерен „изходен код“. През 1997 година Хуан Малдасена открил конкретни примери за холографията в действие, демонстриращи, че игралният модел, описващ плоско пространство без гравитация, е еквивалентен на описаното седловидно пространство с гравитаация. Тази връзка физиците нарекли дуалност. Марк ван Раамсдонк, теоретик от университета на Британска Колумбия във Ванкувър, сравнява тази холографска идея с двумерен компютърен чип, който съдържа код за създаването на триизмерното виртуално пространство на видеоигра. Ние живеем в това триизмерно игрово пространство. В известен смисъл нашето пространство е илюзорно, ефимерен образ, проектиран в нищото. Но както подчертава Ван Рамсдонк, „има реално физическо нещо във вашия компютър, което съхранява всичката тази информация“. Тази идея е получила широко признание сред физиците теоретици, но те както и преди се борят с проблема, как именно по-ниското измерение може да съхранява информация за геометрията на пространство-времето. Препъникамъкът се явява това, че нашият метафоричен чип трябва да е нещо от рода на квантов компютър, където традиционните нули и единици, използвани за кодиране на информацията, се заменят с кюбити, способни да бъдат нули, единици, и всичко едновременно. Тези кюбити трябва да се свързват със заплитане – в резултат на което състоянието на един кюбит се определя от състоянието на неговия съсед, – преди да може да се кодира реалистичен триизмерен свят. Заплитането изглежда фундаментално за съществуването на пространство-времето. До този извод още през 2006 година са стигнали двама учени – Шинсей Рю (университета на Илинойс, Урбана-Шампейн) и Тадаши Такаянаги (университета на Киото), получили наградата New Horizons 2015 по физика за тази работа. „Идеята е, че начинът, по който е кодирана геометрията на пространство-времето, има много общо с това, как различните части на този чип с памет се заплитат помежду си“, обяснява Ван Раамсдонк. Вдъхновен от техните изследвания, а също от работата на Малдасена, през 2010 година Ван Раамсдонк предложил мисловен експеримент, демонстриращ критичната роля на заплитането във формирането на пространство-времето, размишлявайки над това, което може да се случи, ако се разреже чипът с памет на две и след това се отстрани заплитането между кюбитите в двете половини. Той открил, че пространство-времето започва да се разкъсва, подобно на дъвката, която при разтягане образува дупки в центъра. Продължавайки да разделя този чип с памет на по-малки и по-малки части, пространство-времето може да се разплита, докато не останат само малки индивидуални фрагменти, несвързани помежду си. „Ако отстраните заплитането, вашето пространство-време просто ще се разпадне – казва Ван Раамсдонк. – По аналогичен начин, ако искате да построите пространство-време, ви е необходимо да започнете със заплитане на кюбитите по определен начин.“ Комбинирайте тези идеи с работата на Суингъл по съединение на заплетената структура на пространство-времето и холографския принцип с тензорните мрежи, и още едно парченце от пъзела ще застане на мястото си. Изкривеното пространство-време съвсем естествено се появява от заплитането в тензорните мрежи чрез холографията. „Пространство-времето е геометрично представяне на тази квантова информация“, казва Ван Раамсдонк. И на какво прилича тази геометрия? В случая със седловидното пространство-време на Малдасена тя прилича на „Кръговия лимит“ на Мориц Корнелис Ешер от края на 50-те – началото на 60-те години. Ешер дълго време бил заинтересуван от реда и симетрията, включвайки тези математически идеи в своето изкуство. Неговият „Кръгов лимит“ са илюстрации на хиперболична геометрия – отрицателно огънати пространства, представени в две измерения във вид на изкривен диск, подобно на това как плоският глобус на Земята на двуизмерна карта изкривява континентите. Суингъл твърди, че диаграмите на тензорните мрежи имат поразително сходство със серията „Кръгов лимит“. Днес тензорният анализ е ограничен от модели на пространство-времето от рода на този на Малдасена, които не описват Вселената, в която ние живеем – неседловидна Вселена, чието разширение се ускорява. Физиците могат само да правят преводи между двата модела в рамките на някои специални случаи. В идеалния вариант те биха искали да получат универсален речник. И биха искали да правят точни преводи, а не приблизителни. „Ние сме в забавна ситуация с тези дуалности, тъй като всички са съгласни, че това наистина е важно, но никой не знае как да ги извлече – казва Прескил. – Може би подходът с тензорната мрежа ще позволи да се отиде по-далече.“ През изминалата година Суингъл и Ван Раамсдонк са си сътрудничили, за да придвижат работата в съответната област извън пределите на статичната картина на пространство-времето и да изследват неговата динамика – как пространство-времето се изменя с времето и как се криви в отговор на тези изменения. Засега са успели да изведат уравненията на Айнщайн, по-конкретно принципа на еквивалентност – доказателство, че динамиката на пространство-времето, както и неговата геометрия, произтичат от заплетени кюбити. Това е обещаващо начало. „Въпросът: „Какво е пространство-времето?“ звучи като напълно философски въпрос – казва Ван Раамсдонк. – Но той е съвсем конкретен и фактът, че пространство-времето може да се изчисли, е нещо невероятно.“ ... А, всъщност, нещата се развиват точно обратно във Вселената: първо е "мрежата", а след това се раждат известните ни частици и полета. ...
  10. Приложна физика

    Нещо, което се очакваше: http://megavselena.bg/nova-tehnologichna-revolyutsiya-na-bazata-na-grafen/ Нова технологична революция на базата на графен? Движението на електроните в графен се осъществява по странен начин, поведението им е като на течност, откриха учените от Националния институт за проучване на графена в САЩ. Това откритие променя съществено проучванията на физиката на проводимостта, съобщават от института. Проведените експерименти, водени от проф. Марко Полини и проф. Леонид Левитов, показват, че в определени температурни рамки електроните се движат и сблъскват, като поведението им прилича на поведението на течност. Този флуид е с по-голяма проводимост в сравнение с проводимостта на балистичните електрони, които се движат като се разсейват. Вместо да остават отделени, електроните в това ново флуидно състояние остават заедно, без да възпрепятстват потока от ток. Докато при разсейването на електроните, протичането на ток се възпрепятства и материалът става по-малко проводим, при това флуидно състояние проводимостта се увеличава. „Знаем още от училище, че нарастването на безпорядъка на електроните създава допълнително съпротивление. При този случай електроните, когато се слеят като в течност, започват да се размножават по-бързо, отколкото ако са свободни“, казва професорът от университета в Манчестър, Андре Геим. Новото откритие позволява графенът да бъде използван за още повече цели. Той ще бъде в основата на много компоненти за развитие на бързи и мощни квантови компютри и ще позволи създаването на нано електронни вериги. Със сигурност базираните на графен схеми ще са в основите на напредъка в електро-технологиите, като ще доведат до оптимизиране на енергийната консумация, като според учените ще се превърне в същинска технологична революция в областта на електроенергетиката. ... Известно е - проводимостта на металите се дължи на това, че общите-свободни електрони "се държат" като флуид (електронен газ). При това се пренасят импулси ЕМПоле, а електроните се движат (преместват) сравнително бавно (дрейв на електрони). Това, по статията, означава, че електроните само се "строяват" правилно - колективен ефект (а не, че са свободни), на потоци и преносът на импулс става по-ефективен - няма (или са малко) "блуждаещи" електрони от разсейване. Подредената структура на графена "задава" подреденост и на фононите и затова - в определени Т-граници е възможно по-ефективно да се пренася импулс от ЕМПоле. (Фононите основно се предизвикват от поглъщане-излъчване на ИЧФотони, а липсата им - във вещество, означава ниски температури. В случая - възможност за подреждане в синхрон с ЕМПоле, заради подреденост-компактност при структуриране). ...
  11. Модел на серийните убийства

    Именно – другият вариант, който е различаващо-определящ, не изключва първия, той го поглъща в себе си на по-високо ниво – емоционалната интелигентност при хората е „качена” еволюционно при тях на на равнището на разума и "закодирана" в колективната им памет – емпатията работи на ниво индивидуално и колективно съзнание. Затова съвест, срам, вина, разкаяние са едновременно интелектуални и емоционални категории, имаме органична връзка, характерна само за хората. Щом тази връзка между разум и емоция се „скъса” по някаква причина /според мен най-вече физиологична/ в отделен индивид, имаме предпоставка за психопатия – разум без емоция.
  12. Yesterday
  13. Нямам навик да се самоцитирам, но ще направя изключение. Предположих, че мисълта е ясна. Първото изгубване води до развитие и позитивно разрушаване, второто до деградация, маргиналност и негативно разрушаване. Израстването предполага радикална промяна в схващането на отделния човек за отговорността и притежава винаги лична, конкретна етика. Определението "поетичен" в случая е несполучлив опит за ирония.
  14. Историята на НУРС въздух-въздух

    Киров, както се казва бъркаш двата щата. Тук става въпрос за ракети въздух-въздух, а това за което ти говориш е земя-въздух. Да, германците разработват управляемата ракета Васерфал (Водопад), която е била нещо като умалено копие на Фау-2. Най сериозния проблем на тази ракета било радиокомандното насочване, което много често се сривало. В САЩ се опитали да построят нейно копие и да я използват (програмата Хермес), но срещнали значителни трудности. Към началото на 50 те окончателно станало ясно, че родното ракетостроене е надминало немското и проекта бил прекратен. Само за илюстрация, от 40 експериментални пуска напълно успешни били 14. Тоест, ракетата била твърде сурова като технология даже през втората половина на 40 те. При германците тези цифри били още по лоши, от над 50 пуска едва 5 били успешни. Колкото до руснаците, те използвали тази технология за производство на ракети земя-земя. Американците имали две програми за създаване на ракети, армейската Найк и флотската Бамбалби. Първата ЗУР била Мим-3 Найк Аякс приета на въоражение през 1953 и произведена в огромни количества, тъй като била сравнително опростена. Първите руски ракети са С-25 Беркут (1955), а С-75 (Двина) са от 1957).
  15. Рисунките на Егон Шиле

    Един "декадентски" австрийски артист, според нацистите в Германия, Егон Шиле, чиито произведения са били забранени, след "аншлуса" на Австрия, заедно с тези на учителя му Густав Климт. Просто тоталитаризмът не търпи свободните духове. https://bg.wikipedia.org/wiki/Егон_Шиле Шиле умира на 28 години, твърде млад, но оставя голямо наслество от експресионистични творби, той е бил изумителен майстор на рисунката, най-вече - има и живописни платна с масло, пейзажи и фигурална живопис, но за мен беше откритие като майстор на рисунката. Умението му да рисува човешка фигура в различни ракурси може да се сравнява единствено с това на старите майстори, разбира се изразните му средства са съвсем различни. Когато го обвинявали, критиците, че е твърде провокативен, еротичен, дори "вулгарен", Шиле се защитил по следния начин: “Да ограничаваш един артист е криминално престъпление.Това е като да убиеш новородено." Self-portrait, 1906, charcoal, 45.5 x 34.6 cm Italian Woman, 1908, Coloured crayons on paper Melanie Schiele (Sleeping Woman) 1909, Colored pencil and charcoal on paper Sleeping Girl, 1909, Watercolour, pastel and pencil on paper Self-Portrait with Arm Twisted above Head, 1910, watercolor and charcoal on paper, 45.1 x 31.7 cm Nude Girl with Folded Arms (Gertrude Schiele), 1910, watercolor and black crayon on paper, 48.8 x 28 cm Kneeling Female in Orange-Red Dress, 1910, Gouache and pencil Self-Portrait with Striped Shirt, 1910, Gouache and pencil Standing Girl, 1910, Charcoal and tempera Portrait of Eva Freund (née Gallus) 1910, Watercolour and black crayon on paper Moa, 1911, Gouache and pencil Female Nude with Raised Arms, 1912, Pencil on paper Seated Female Nude with Blue Headband, Hands Raised 1912, Watercolor and pencil on paper Elisabeth Lederer, Seated with Hands Folded, 1913, Gouache, watercolor and pencil on paper Blond Girl in Underwear 1913, Gouache and pencil on paper Boy in Sailor Suit, 1914, Gouache, watercolor, colored crayon, and pencil Embracing Nudes, 1914, Tempera Portrait of the Art Critic Arthur Roessler, 1914, pencil Friederike Maria Beer, 1914, pencil, 48.3 x 42.2 cm Female Nude, 1914 pencil on paper, 48 × 31.7 cm Portrait of the Artist’s Wife, Standing, with Hands on Hips, 1915, black crayon on paper, 45.7 x 28.5 cm Aunt and Nephew, 1915, Charcoal Edith in Hat and Veil, 1915, Black crayon on paper
  16. Античен керамичен център край Павликени

    На десетина километра северозападно от Павликени, при село Бутово, има открит още един керамичен център. Мисля, че беше в 1969 г. Някой от филателистите предложи и по повод Световната филателна изложба Филасердика 1979 бяха издадени марки с някои от находките в Бутово и Павликени. Световна филателна изложба Филасердика ’79 - антична керамика. 1978 (26 април). Худ. В. Василева. 2 ст. богиня III-IV в., Бутово, Великотърновско; 5 ст. маска III-IV в., Бутово; 13 ст. ваза III-IV в., Бутово; 23 ст. ваза III-IV в., Бутово; 35 ст. силен (спътник на бог Дионис) II-III в., Павликени; 53 ст. петел (част от детска играчка) III-IV в., Бутово. Освен петела (марката от 53 ст.), за който казват, че бил дрънкалка, за Бутово също твърдят, че са открити и керамични кончета-колички, които са пак детски играчки.
  17. Доста време си мислих къде да я пусна тази новина. В космически науки - ами не, това не е за космически полети. Не е точно за астрономия. Доста по-близко до историята е. Но ето - тема за хелиоцентризма: История на науката: как човечеството открива, че Земята обикаля около Слънцето Хелиоцентричният модел на Николай Коперник 22 август 2017 г. 16:23 ч. Светослав Александров. Повечето съвременници имат в главите си твърде опростена версия за научната революция и откриването на основните факти за устройството на света. Те смятат, че в продължение на хилядолетия хората са си мислили, че Земята е в центъра на Вселената, но после се появил един Николай Коперник, който почнал да учи обратното. Тесногръдите попове не му повярвали и го репресирали. После се появил и Галилео, който е учил хората, че Земята се върти, поради което църквата го подложила на инквизиция. Накрая след като получил присъда казал: "И все пак тя се върти!". Дълги години неграмотните свещеници оспорвали научните факти, но накрая учените победили. Но това е доста неточна представа за историята на науката. В днешната статия ще ви разкажа защо е отнело толкова хилядолетия на човечеството да разбере, че Земята е тази, която се върти около Слънцето, а не обратното. Противно на това, което може би си мислите, хелиоцентричният модел не е бил чужд на човечеството още от дълбока древност. Вярно е, че влиятелните гръцки философи Платон и Аристотел са били геоцентрици. В Аристотеловата вселена сферичната Земя се намира в центъра, докато другите небесни тела обикалят около нея в рамките на своите небесните сфери. Аристотел е вярвал, че Луната се намира върху най-вътрешната сфера и съприкосновението й с обсега на Земята е причината за нейните тъмни петна. Устройството на системата е било обяснявано посредством свойствата на петте елемента: земя, вода, въздух, огън и звезден етер. Аристотел е постулирал, че Земята е най-тежкият елемент, а водата се разполага в кръг около нея. Огънят и въздухът имат свойства да вървят нагоре, като огънят е по-лекият от двата елемента и съответно най-външен. Отвъд сферата на огъня се намират твърдите сфери от етер, където са вградени небесните тела. Аристотел е бил на мнение, че планетите и останалите тела са изградени изцяло от етер. Но друг гръцки философ на име Аристарх (310-230 г. пр. н.е.) е бил хелиоцентрик. Той пръв предложил, че Земята се върти около Слънцето. Тогава защо древният свят е възприел възгледите на Аристотел, а не на Аристарх, още повече, че тогава не е имало репресираща църква? Истината е, че хелиоцентричният модел е имал много проблеми, които трудно могли да бъдат разрешени с технологиите отпреди 1500-тната година след Христа. Аргументите на Аристарх били отхвърлени от останалите философи поради три причини: 1. Ако Земята обикаля около Слънцето, това означава, че тя е в движение. Но преди откриването на законите на Исак Нютон (1642-1727 г.) от класическата механика е било много трудно да си представи човек, че даден обект може да се движи, без да бъде усетен със сетивата. Как може Земята да се движи, без да чувстваме нищо? 2. Ако Земята обикаля около Слънцето, тогава би следвало да можем да наблюдаваме изместването на звездите - т.нар. паралакс (термин, който характеризира видимото изместване на положението на един наблюдаван обект, дължащо се на неговото наблюдение от две различни точки). Астрономите на древна Гърция не са знаели, че звездите се намират на огромни разстояния. Поради недостатъчното развитие на технологиите първият паралакс е бил открит чак през 1838 година от Фридрих Бесел. На базата на паралакса Бесел пръв успял да измери точно разстоянието от Слънцето до друга звезда. 3. Геоцентричната идея е изглеждала по-привлекателна и естествена за философите (източник). Безспорно човекът, който изиграва решаваща роля за утвърждаването на геоцентричния, а не на хелиоцентричния модел, това е римският математик, астроном, географ и астролог Клавдий Птолемей (100-170 г. сл. н.е.). Птолемей за пръв път облича геоцентризма в сериозна математика. Нещо повече - той написва сериозен научен трактат, който носи името "Алмагест" и е разделен на 13 книги. Птолемеевият труд е най-сериозният енциклопедичен труд, обхващащ столетни познания на древни гърци и римляни и именно това достойнство го прави толкова решаващ, за да определи облика на астрономията за хилядолетия наред. Въпреки че голямата библиотека в Александрия е опожарена през 272 година сл. хр., трудът на Клавдий Птолемей оцелява. Църквата асимилира неговия модел заедно с космологията на Аристотел и определя натрупаните астрономически знания до тогавашния момент за доктрина. Ето как изглежда нашата Слънчева система според Птолемей: Земята е в близост до центъра на Вселената, а самият център е една точка в съседство до нея (противно на названието геоцентризъм), която се нарича ексцентрика и около която обикалят Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. Геоцентризмът има една много сериозна трудност: като правило планетите се движат в източна посока върху нощното небе, но от време на време се връщат на запад, преди отново да поемат на изток. Това се нарича ретроградно движение (източник). Как бихме могли да обясним явлението? Решението на Клавдий Птолемей е да разработи система от кръгове. Те се наричат епицикли и деференти. Главната орбита е деферент, малката е епицикъл. Системата е доста сложна - нужни са 28 епицикли, за да се обяснят движенията на съответната планета. Как е могъл Птолемей да възприеме такова комплексно обяснение? Изглежда, че той е бил наясно, че планетите са доста по-близо до Земята от неподвижните звезди, но е вярвал в постулираното от древногръцките философи предположение за наличието на кристални сфери, към които са приковани небесните тела. Птолемей е предположил, че отвъд сферта на неподвижните звезди се намират други сфери, които приключват с primum mobile - "двигател", който задвижва цялата Вселена. Основните елементи от Птолемеевата астрономия, която показва планета върху епицикъл (малък пунктиран кръг), деферент (голям пунктиран кръг), ексцентрика ( X ) и еквант (•) Моделът е доста сложен, но въпреки всичко представлява първото в историята на човечеството сериозно математическо обяснение на структурата на света. Църквата го възприема в продължение на повече от хилядолетие. Тук трябва да подчертаем, че макар и да изглежда архаичен за съвременната наука, птолемеевият модел може да описва доста точно планетарните движения и да помага за изготвянето на звездни карти. В началото на 16-ти век Николай Коперник публикува своя първи хелиоцентричен модел, базирайки се на Аристарх и на някои философи от ислямския свят. Към 1514 година той разпраща своите първи съчинения до близки астрономи и учени. Първата му публикация е доста кратка - 40 страници, в които са описани общите принципи на хелиоцентризма: В центъра на Земята лежи центърът на лунната сфера, останалите сфери се въртят около Слънцето, разстоянието между Земята и Слънцето е много по-малко от това между Слънцето и останалите звезди, звездите са неподвижни и отдалечени, поради което паралакс не се наблюдава. Oт 1532 година нататък Коперник събира материали за своя голям труд De revolutionibus orbium coelestium, но се въздържа да го публикува до 1542 година, защото се страхува да не бъде отречен от църквата. Изненадващото е, че въпреки страховете на Коперник, той не е заклеймен. Получава само умерено охулване от някои религиозни лидери (източник). Причината за това сравнително "радушно" приемане е, че към това време хелиоцентричната теория продължава да звучи неубедително и се възприема като една от многото теории за устройството на света. Коперник все още се придържа към вижданията на Аристотел, че планетите се движат по кръгови орбити (докато в реалността те са елипси) и също се позовава на епицикли и деференти, за да обясни ретроградните движения. На практика хелиоцентризмът на Коперник е дори по-сложен за времето си от геоцентризма на Птолемей (източник), поради което не може да бъде взет насериозно. Църквата към този момент още не проявява сериозен интерес. Коперник е уважаван астроном, е, хубаво, има си някои нестандартни виждания за времето си, но кому пречат? Едно поколение по-късно Йохан Кеплер (1571-1630) защитава Коперник не на базата на физиката и на математиката, а на богословието - той казва, че понеже синът на Бог е в центъра на християнската вяра, а не бог-Отец, така и Слънцето трябва да е в центъра на Вселената (източник). Проблемите с църквата и главоболията за астрономите почват години след това - едва след наблюденията на Галилео. Заслугите на Кеплер са за това, че се сеща пръв да използва елипси за орбитите на планетите и така елиминира нуждата да се използват епицикли. Той е ученик на Тихо Брахе, а Тихо Брахе (1546-1601) е първият астрономически наблюдател в съвременен смисъл - той построява Датската обсерватория, в която се използват секстанти, понеже телескопите все още не са измислени. С помощта на математически изчисления Брахе доказва, че Слънцето е по-далече от Луната. И накрая стигаме до Галилео Галилей (1564-1642), с когото проблемите започват. Но в тази история има нюанси, които трудно се вписват в общите клиширани представи. Започва се с откриването на телескопа. Галилео не е точно негов изобретател - още през късното лято на 1608 година започва разпространението на малки далекогледи в Европа (източник). Тези далекогледи увеличават отдалечените обекти едва няколко пъти, но това е достатъчно за Галилео да стъпи върху дизайна и да го усъвършенства. Резултатът от съвременна гледна точка не е особено зашеметяващ - конструираният първи телескоп може да увеличава обектите до 10 пъти. С този телескоп Галилео започва да наблюдава Луната и това довежда до цялостна революция в астрономията. Можете да си представите какъв е шокът, когато Галилео вижда, че Луната е (по неговите думи) "неравна, груба, пълна с дупки и хълмове"! Но това е само началото - на 7-ми януари 1610 година астрономът насочва своя нов и по-мощен телескоп, увеличаващ обектите до 30 пъти, към планетата Юпитер. Там намира три малки, ярки "звезди", за които днес знаем, че са луни (т.нар. Галилееви спътници). Едната е на запад, другите две - на изток, но всички подредени в права линия. На следващата вечер той отново наблюдава планетата и вижда трите звезди от западната част на планетата - но пак в права линия. Галилео публикува наблюденията си в малката книжка Sidereus Nuncius през същата 1610 година. Така Галилео, който в началните етапи от кариерата си е геоцентрик, се обръща към хелиоцентризма, описан по-рано от Коперник. През 1615 година един доминикански монах подава писмено оплакване срещу Галилео, а друг се обръща лично към инквизицията. Монасите обвиняват учения, че вярванията му в хелиоцентризма противоречат на Библията, напр. на чудесата според библейската книга Исус Навин 10:12-13 (източник). Към този момент инквизицията започва за пръв път да се притеснява относно набиращото привърженици течение на хелиоцентризма. Свикан е съвет от богословски експерти, които разглеждат подробно хелиоцентричната идея и на 24-ти февруари 1616 година решават, че е погрешна от философска гледна точка и поради това еретична. На 26-ти февруари кардинал Робърт Белармин се среща тайно с Галилей и го предупреждава, че църквата има намерение да оповести хелиоцентризма за ерес и в такъв случай би било невъзможно той да бъде защитаван и подкрепян. Галилео се съобразява с църковните препоръки. През 1616 година църквата официално забранява книгата на Коперник. Въпреки това след няколко поправки, които гарантират, че теорията за хелиоцентризма ще бъде представена просто като една от многото, а не като категорична истина, църквата дава благословия да публикува творбата на Коперник отново през 1620 година (източник). Галилео Галилей мълчи до 1623 година, когато е избран нов папа - Урбан VIII. След близо десетилетие работа, през 1632 г. публикува съчинението "Диалог между две световни системи: птолемеева и коперникова". Аргументите в полза на хелиоцентризма са повече от тези в полза на геоцентризма, макар и да не може да се докаже категорично нито една от двете. Като заключение Галилео достига до извода, че движението на Земята е по-вероятно да е вярно. Книгата на Галилео е написана на умерен език, но през 1633 година инквизицията отново призовава учения на съдебен спор. Галилео е обявен за виновен "в подозрение за ерес", за това, че защитава движението на Земята и че отрича авторитета на Библията. "Подозрение за ерес" е сравнително лека присъда. Ако е бил обвинен във "формална ерес", той е щял да бъде изгорен на клада. Галилео се отървава само с домашен арест и забрана на неговата книга. Към момента на осъждането Галилео е вече 70-годишен и прекарва остатъка от живота си в удобна вила (източник). Иначе се счита, че изразът "И все пак тя се върти" е легенда, възникнала в резултат на по-късни романтични представи. Няма данни, че Галилео наистина е изговарял подобни думи. В интерес на обективната истина можем да кажем, че през последващите столетия съдебните спорове срещу Галилео са били доста опростявани и раздухвани, най-вече под влиянието на късни просвещенски философи като Волтер. Модерни изследователи смятат, че спорът между Галилео и църквата не може да се сведе само до конфликт между попска ретроградност и научен прогрес, но в него са играели роля и дворцови интриги и философски издребнявания. Истинската заслуга на Галилео е в неговите изобретения - телескопи, компаси, микроскопи. Те водят до цялостна революция в науката и дf последващо утвърждаване на откритието, че Земята се върти около Слънцето. Век по-късно, през 1744 година, църквата отменя забраната за "Диалог между две световни системи: птолемеева и коперникова" и книгата отново излиза на бял свят. А през 20-ти век папа Пий XII, а после и Йоан Павел II официално излизат с изявление, че съжаляват за това как църквата се отнесла с Галилео. Защо Галилео избягва съдбата на Джордано Бруно, който е изгорен на клада през 1600 година? Бруно е интересна историческа личност - считан е от някои съвременни популяризатори като Нийл деГрас Тайсън за основоположник на съвременната астрономия, понеже е харесвал схващанията на Коперник и е вярвал, че Вселената е безкрайна, както и че звездите са далечни слънца. И въпреки това той е осъден десет години преди изобретяването на галилеевия телескоп, който потвърждава хелиоцентричната теория. Тук трябва да подчертаем, че Бруно не е първият мислител, който е считал, че космосът е безкраен. За пръв път идеята се появява в творбите на Николай Кузански век по-рано, който обаче ги публикува в рамките на католическия светоглед и поради това не е подложен на гонения. Бруно е описван предимно като човек с богословски интереси, докато неговите дарби в областта на физиката и астрономията са по-слаби. Това, че е вярвал в други населени светове, е само част от историята. Джордано Бруно е отричал божествеността на Христос, непорочното зачатие на Дева Мария, отричал е превръщането на символите на причастието, хляба и виното, в плът и кръв, и освен това (изненада!) е считал, че животните и другите предмети (включително Земята) притежават душа. Вярванията на Бруно за устройството на космоса са били плод на философските и религиозните му виждания, а не на измервания и изследвания. Можем да кажем, че Бруно е мъченик за религиозната свобода и за плурализма на мнения, но не и мъченик в името на астрономията. Нещо повече - другите астрономи като Кеплер и Галилео не са имали високо мнение за него, даже Кеплер е изразил становище, в което публично оборил идеите на Бруно (източник). Всичко това показва, че историята на науката е доста по-сложен предмет, отколкото си мислим, и трудно може да бъде опростена, особено до циркулиращите в съвремието легенди. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1879-2017-history-of-heliocentrism
  18. Пътят на ябълката...

    New genomic insights reveal a surprising two-way journey for apple on the Silk Road Map depicting apple's ancient journey along the Silk Road. Credit: Alexa M Schmitz/Yang Bai BOYCE THOMPSON INSTITUTE—Centuries ago, the ancient networks of the Silk Road facilitated a political and economic openness between the nations of Eurasia. But this network also opened pathways for genetic exchange that shaped one of the world's most popular fruits: the apple. As travelers journeyed east and west along the Silk Road, trading their goods and ideas, they brought with them hitchhiking apple seeds, discarded from the choicest fruit they pulled from wild trees. This early selection would eventually lead to the 7,500 varieties of apple that exist today. Researchers at Boyce Thompson Institute (BTI) have been working hard to excavate the mysteries of the apple's evolutionary history, and a new publication this week in Nature Communications reveals surprising insights into the genetic exchange that brought us today's modern, domesticated apple, Malus domestica. In collaboration with scientists from Cornell University and Shandong Agricultural University in China, the researchers sequenced and compared the genomes of 117 diverse apple accessions, including M. domestica and 23 wild species from North America, Europe, and East and central Asia. A tale of two roads The most exciting outcome of this genomic comparison is a comprehensive map of the apple's evolutionary history. Previous studies have shown that the common apple, Malus domestica arose from the central Asian wild apple, Malus sieversii, with contributions from crabapples along the Silk Road as it was brought west to Europe. With the results of this new study, the researchers could zoom in on the map for better resolution. "We narrowed down the origin of domesticated apple from very broad central Asia to Kazakhstan area west of Tian Shan Mountain," explained Zhangjun Fei, BTI professor and lead author of this study. In addition to pinpointing the western apple's origin, the authors were excited to discover that the first domesticated apple had also traveled to the east, hybridizing with local wild apples along the way, yielding the ancestors of soft, dessert apples cultivated in China today. "We pointed out two major evolutionary routes, west and east, along the Silk Road, revealing fruit quality changes in every step along the way," summarized Fei. Although wild M. sieversii grows east of Tian Shan Mountain, in the Xinjiang region of China, the ecotype there was never cultivated, and did not contribute to the eastern domesticated hybrid. Instead, it has remained isolated all these centuries, maintaining a pool of diversity yet untapped by human selection. First-author Yang Bai remarked, "it is a hidden jewel for apple breeders to explore further." The sour (but firm) side of the story As the apple traveled west along the Silk Road in the hands of travelers, trees grew from dropped seeds and crossed with other wild apple varieties, including the incredibly sour European crabapple, Malus sylvestris. The sourness of crabapples was once described by Henry David Thoreau as, "sour enough to set a squirrel's teeth on edge and make a jay scream." The authors found that M. sylvestris has contributed so extensively to the apple's genome that the modern apple is actually more similar to the sour crabapple than to its Kazakhstani ancestor, M. sieversii. "For the ancestral species, Malus sieversii, the fruits are generally much larger than other wild apples. They are also soft and have a very plain flavor that people don't like much," Bai remarked. The hybridization between ancient cultivated apples and M. sylvestris, followed by extensive human selection, gave us new apples that are larger and fuller in flavor, and with a crispy firmness that gives them a longer shelf life. Bai further explained, "The modern domesticated apples have higher and well-balanced sugar and organic acid contents. That is how the apple started to become a popular and favored fruit." A sizeable discovery with big potential A new flavor and texture may have put the apple into our pies, but size matters a great deal too. In crop breeding, one of the most desirable traits selected for is a larger fruit or seed. In nearly all cases of fruit domestication, the wild ancestor has tiny fruit that were shaped into their large, nutritious cultivated counterpart through centuries of selection. For example, the domesticated tomato is at least 100 times larger than its wild relatives. "This is not quite the case for apple. Its domestication started with a medium to large-sized fruit," asserted Bai. "It has great potential for further enlarging fruit size in breeding programs." By comparing the many different apple genomes, the researchers were able to find evidence supporting two different evolutionary steps contributing to apple's size increase - one before, and one after domestication. The large size of Malus sieversii compared to other wild apples gave it a great advantage for domestication. It had already evolved to a suitable size before it was even cultivated, likely making it more attractive to growers who would then not need to spend much effort selecting for larger fruits. Such a lack of size selection also means that the genes responsible for size increase still retain a variability that holds potential for future selection. But it can also make identification of the size-associated genes difficult. Despite this, the extensive breadth of the new study allowed the researchers to identify several genetic markers underlying the fruit size increases, which is great news for breeders who might want to further increase the apple's girth. The apple (genome) falls far from the tree While consumers may ask for better apples, breeders are met with difficulty when it comes to polishing apple traits. One major issue is that apple can't self-pollinate. It can only cross with other varieties, introducing too much genetic variability with each generation. While genetic change is necessary to tweak a trait of interest, too much change will tweak everything. Combined with the several years to get from apple seed to fruit, this makes breeding for desired traits a challenge. "The genomic regions and candidate genes under human selection for a certain trait identified in this study will be very helpful and inspiring to breeders working on the same trait," asserted Fei, who expects that the results from this study will, "improve speed and accuracy of 'marker-assisted selection' in apple." Now with an extensive and diverse collection of representative apple genomes, thorough and careful analyses have allowed Fei's group to distinguish important genetic markers that will greatly aid breeders in their quest for better apples - be it for disease resistance, shelf-life, taste, or even size. When asked how big she thinks an apple could get through breeding, Bai responded with a twinkle in her eye, "Well, in my wild imagination, maybe one day it can be as big as a watermelon." _______________________________________ http://popular-archaeology.com/issue/summer-2017/article/new-genomic-insights-reveal-a-surprising-two-way-journey-for-apple-on-the-silk-road
  19. колко стара е тази монета
  20. Значи в Гърция военопленниците са ги взели в някое от първите сражения, когато нашите войски са още на територията на днешна Гърция. Или в боевете при Кукуш или в тези при Лахна. В краен случай има още един сблъсък - в района на Дойранското езеро, нататък ние отстъпваме, те ни следват чак до българската контраофанзива при Кресна, през който период не сме давали военопленници.
  21. Един познат снима затъмнението на място:
  22. Последната седмица
  23. Какво е това

    Ще редактирам по-късно - ще махна помпата.
  24. Това е така, но такива институти могат да се издържат не само от държавата. Защото в днешно време големи частни компании могат да отделят средства за наука и пряко се нуждаят от нея. Но пък има сфери, в които такава пряка икономическа полза не винаги е възможна или пък е по-малка. Освен това е въпрос на стратегия за в бъдеще, днес да внесем пари в начеваща област за да може след 20-30 години да се постигне ефекта на този институт. Въпросът в България е според мен, че парите по принцип са малко и разпределяне от типа " на всеки по трохичка" не ми изглежда много рационален. А пък и кой ще се наеме да предвиди бъдещите ползи, като едно правителство мисли само за проекти с продължителност от 2 години.
  25. Първи снимки от руското излизане в открития космос на 17-ти август Космонавтът Сергей Рязанский по време на работата в открития космос на 17-ти август 2017 г. Photo credit : Roscosmos 21 август 2017 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Роскосмос оповести, че на Земята са получени първите снимки от руската "космическа разходка" на 17-ти август. Тогава космонавтите Сергей Рязанский и Фьодор Юрчихин излязоха в открития космос, за да пуснат пет наноспътника и монтират нови научни експерименти. Юрчихин и Рязанский трябваше да работят шест часа, но поради непланирани забавяния извънбордовата дейност продължи цели седем часа и половина. Всички поставени дейности бяха изпълнени успешно. Това бе седмата за годината извънбордова дейност по поддръжката на "Международната космическа станция", но първата, която бе проведена от руския сегмент. Всички предишни за 2017-та година бяха осъществени от американския сегмент и координирани от НАСА. Това бе и първата руска "космическа разходка" след около година и половина прекъсване - предишната бе през февруари 2016 година, когато Юрий Маленченко и Сергей Волков монтираха някои нови научни експерименти и прибраха отработени стари експерименти. Снимките от "космическата разходка", които ще видите по-долу, са направени от американския астронавт Джек Фишер, който наблюдаваше руските си колеги по време на работата им. Още снимки: За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1876-2017-russian-spacewalk-pictures
  26. Другото освобождение

    Фердинанд е следствието. Въпреки че той по-късно възобновява дипломатическите връзки с Русия. За свои цели. Истинската причина е Англия и Австро-Унгария. И техният съюз срещу Русия. Защо тези двете иначе получават териториални придобивки, без да са загубили нито един войник? Такъв сценарий не е бил възможен по политически и стратегически причини. Страната ни е обявена за Руска България. Това е повод западните страни да заявят, че Русия ни анексира. P.S. Спомнете си Франко-пруската война и я сравнете с Руско-турската. Нямат нищо общо, нали? Защото трудностите, които е преодолявала руската армия при освобождението ни, са несравними. Благодарение на изключителното мъжество и необикновена издържливост на руския войник, България получава своята мечтана свобода. P.P.S. Няма друго Освобождение. Нямало е предпоставки за такова. Затова е немислимо да се говори за някаква друга алтернатива.
  27. Село Кацелово

    здравейте търся Археологичека информация за едно село близо До Русе село Кацелово ако можете да ми помогнете по някакъв начин ще съм много Благодарен
  1. Зареди още активности
×