Отиди на
Форум "Наука"

Цялата активност

This stream auto-updates

  1. За последния час
  2. Подобни теми помагат на форума. Форума има нужда да се захранва с информация, да се създават теми, да се дават мнения и да се обсъждат всякакви там въпроси. Аз виждам форума като един огромен архив на съдържание, което ще остане тук за много години напред. Ако нещо не е както трябва със съдържанието, вече е друг въпрос.
  3. Това показва експеримента. Ако знаеш полежението и момента на частицата без да взаимодействаш с нея, то резултатът от експеримента с двата процепа няма да е това което се наблюдава. Пак салата от думи.
  4. Днес
  5. Защо? Преди електрон или фотон да удари екран след двоен процеп защо не можеш да определиш конкретно местоположение в конкретен момент? Понеже всички възможни пътища В БЪДЕЩЕТО се съединяват с твоя момент на анализа В НАСТОЯЩЕТО. Това е сливане на бъдещето с настоящето. И ако нямаше материална преграда с два процепа, с която вълната на неопределеността да взаимодейства - пространствените възможности (възможни бъдещета) щяха да бъдат още повече.
  6. Започна пълненето с гориво на пилотирания космически кораб Старлайнър Снимка от подготовката на “Старлайнър” преди безпилотния полет през май 2022 година. Photo credit : Boeing 19 март 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В началото на май двама много смели астронавти на НАСА ще се качат на борда на кораба на Боинг “Старлайнър” и ще излетят към Международната космическа станция. За да се стигне до тази стъпка обаче, корабът трябва да бъде зареден с гориво. Процедурата вече е започнала и се очаква да отнеме малко повече две от седмици. Командирът на мисията е опитният астронавт Бари (Бъч) Уилмор. Той ще бъде придружен от Сънита Уилямс, която ще изпълнява ролята на пилот. И за двамата полетът ще е трети в тяхната кариера. Очаква се “Старлайнър” да се скачи с МКС и да изпълни едноседмична програма, след което Уилмор и Уилямс ще се завърнат на Земята. За повече информация: Боинг https://cosmos.1.bg/space/2024/03/19/starliner-fueling/
  7. Това са една камара твърденя за това какво и как било в миркосвета. Но защо е така? Няма нито един аргумент защо смяташ че е така. И по-важното нито едно от тези твърдения не е ясно какъв смисъл има, и дали въобще има смисъл.
  8. На квантово равнище, в областта на микросвета, настояще, бъдеще и минало се събират в едно. Казано по друг начин, на квантово равнище размерите по трите обичайни измерения, размерите на обектите в квантовия свят, се доближават до микроскопичния размер на четвъртото пространствено измерение. Скоростите на микрониво се доближават до движението със скоростта на светлината, каквито са и скоростите на движението на материята през четвъртото пространствено измерение, което от наша, макроскопична гледна точка (движения с откроимо подсветлинни скорости, доближаващи се до покоя) прави, четвъртото измерение да ни изглежда много малко, увито, компактифицирано. Когато обаче размерите по трите големи измерения се намалят, за да се доближат до четвъртото микроскопично измерение (това може да стане чрез доближаване на скоростта на движение към тази на светлината), неговото въздействие става много по-равностойно и макроскопичният ефект на стрелата на времето се губи в посока на споменатото сливане на настояще, бъдеще и минало, което е и причината, определението в квантовата механика за вълни на неопределеността да е съвсем вярно. Без взаимодействие между елементарни частици всички възможни бъдещета се събират в едно и елементарните частици минават едновременно през всички възможни пътища, като интерферират през два процепа един вид със самите себе си. При взаимодействие (колапс на вълновата функция) става моментно свиване на вероятностите до съвсем конкретно пространствено местоположение и съвсем конкретен времеви момент. Също така има смисъл и допускането, че СПИН-овото въртене на античастиците става в посока към миналото.
  9. И каква беше целта на този глупав урок по история? Забелязвам че наводняваш форума с от глупави - по-глупави теми и мнения, в които нито споделяш някакво заключение, нито пък имаш някаква идея или цел, когато публикуваш нещо..
  10. Вчера
  11. Българите в Солунско. Исторически бележки акад. Йордан Иванов, 1934 г. Македонският цар Касандър основал в 315 г. преди Христа града Тесалоника (Солун) и го нарекъл така по името на жена си, сестра на Александър Велики. В новия град Касандър преселил жителите на съсипаните от него двадесет и шест градчета, които лежали по бреговете на Солунския залив и на Халкидическия полуостров. От тия градчета географът Страбон (кн. VII, фрагмент 24) отбелязва само шест: Аполония, Халастра, Терма, Гераскос, Енея, Кисос. Жителите на тоя край по онова време били тракийци и гърци колонисти. Логографът Хекатей от Милет (VI—V в. пр. Хр.) съобщава, че населението на Халастра било тракийско, а туй на Терма — тракийско и гръцко. Тукидид (IV, 109), като говори за източната издънка на Халкидика, именно за Анте (сега Света гора), изрично подчертава, че нейните градове били населени със смесица варварски племена, говорещи два езика, т. е. тракийски и гръцки. По-рано и пеонски племена допирали до Солунския залив. Оттам, от града Амидон (Абидон) и от Долния Вардар бяха отплавали някога пеонци за Троя да помагат на троянците против гърците (Илиада, II, 849; Стрибон, VII, фрагмент 23). Няма съмнение, че Касандър в основания от него град поселил и свои верни македонци, тъй че от самото начало Солун представял оная етнична смесица, която го отличавала и през следващите векове на неговото съществуване. Подобна пъстрота е имало и в близкия на Солун хинтерланд. Без да говорим за римското владичество в Солун, когато разноплеменността на града се увеличава още с романски и еврейски елемент, ще се спрем на епохата след великото преселение на народите, която измени съвсем племенния лик на Балканския полуостров и засегна дълбоко цялата солунска околност, а отчасти и самия Солун. Новодошлият етничен елемент, който докара тая промяна в Солун, бяха главно славяните, които по-късно приеха политическо име „българи”. През VI—VII в. славяните кога самостойно, кога заедно с аварите обсаждаха Солун пет пъти с голямо множество и най-сетне се поселиха извън крепостните стени на града по целия негов хинтерланд. Византийски оставаше само Солун, пазен от своята силна крепост и от флотата. Тия славяни, поделени на племена, запазиха векове наред своето самоуправление и ту воюваха срещу града на св. Димитрия, ту влизаха в разбирателство с него, като съюзници. Западно от Солун, та до града Бер (Верия, Караферия) се бе настанило племето сагудати; северозападно от Солун и северно от сагудатите били драговитите; северно от Халкидика — ръхините, а североизточно от тях, по долна Струма, живеели струмиците. Вести за тия славянски племена намираме в гръцките извори, именно в „Чудесата на св. Димитрия Солунски”, чиято първа част е била писана през първата половина на VII в., в „Превземането на Солун (от арабите в 904 г.)”, написано от съвременник на събитието, солунчанина Йоан Каменната, в „Кастамонитската хроника” и др. Ето прочее няколко къси извадки от тия гръцки извори за поселените славяни в Солунско през VII—X век. За третото нападение на славяните върху Солун, станало към 617 — 619 г., в „Чудесата на св. Димитрия Солунски” четем: „когато в Солун епископствуваше светопаметният Йоан. . . , дигна се безкрайното множество на славянския народ, съставено от драговити, сагудати, велегезити, воюнити (бабуни?), бързяци и др. племена”. Като опустошили Гърция, продължава разказът: „После те решиха единодушно да вървят срещу христолюбимия тоя град (Солун). Едни заеха морето с многобройни от тях приготвени еднодънерни кораби, а другото безбройно множество, дошло заедно с челядите и покъщнината си, обгради от всички страни, от изток, север и запад, тоя богохраним град, след превземането на който те смятаха да се настанят в него”. Славяните не сполучили да превземат Солун, но и Византия не могла да ги отбие далеч, та те си останали пълни господари на солунското поле, там се заселили и оттам замисляли за нови нападения. А че славяните били останали на постоянно местожителство в Солунско, за това изрично говорят гръцките хронисти Теофан и Никифор, кога става дума за похода на византийския император Юстиниан II срещу тия славяни в 688 г. Така напр. Никифор казва за Юстиниан, че като потеглил през Тракия срещу славяните, втурнал се до Солун и много оттам живущите славяни изловил едни с война, други с предумване и ги преселил през Абидос в областта Опсикия, в Мала Азия Петдесет години нещо след това, именно през 735—737 г. , пак се говори в „Чудесата на св. Димитър”... за настанени при богоспасения град (Солун) славяни и за ръхикския славянски княз Пребъда, който имал вероломни замисли и лоши намерения срещу същия град. Гърците сполучили да уловят Пребъда. За неговото освобождение славяните отворили война: „Струмските и ръхинските славяни, както и сагудатите, всички масово се въоръжиха срещу нашия град Солун”. Обсадата продължавала цели две години. Тоя път Солун бил спасен от славяните велегезити, които живеели южно от Олимп, в приморска Тесалия, и били станали гръцки съюзници; те сполучили да се промъкнат през обсадата и снабдят Солун с храни... С време било със сила на оръжието, било със своето търговско и културно надмощие Византия сполучила да смекчи отношенията между Солун и околните славянски племена. Едно по едно тия племена, като запазвали своето вътрешно самоуправление, почнали да признават политическото сюзеренство на Солун или да влизат в приятелски или съюзнически отношения с него. Това не ще рече, че работите са вървели винаги гладко: без бунтове и въстания не е минавало. Така през първата половина на IX в., когато вече всички тия славянски племена признавали върховната власт на Солун, имаме съобщение за едно голямо въстание на присолунската Славения... Това съобщение намираме в житието на св. Григорий Декаполит, който е пътувал из земята на долнострумските славяни и е живял известно време в Солун. В това житие, написано от дякон Игнатий, скевофилакс на цариградската „Св. София”, за тоя бунт четем между другото следните редове: „И след няколко дена се подигна немалко въстание от главатаря на тая Славения, много потоци кърви се проляха и страната бе опожарена ...”... За укротяването на славяните Византия си послужила с друго оръжие — християнството. Как е проникнало християнството сред присолунските славяни, за това са запазеии само две-три случайни посочвания. Знаем напр., че към края на IX в. то се било разширило дотам между солунските другувити, че император Лъв Мъдри (886—912) открил за тях ново епископство и го подчинил на солунския митрополит. Епископството носело името на областта Другувития и в списъка на духовните седалища при Лъв Мъдри то е споменато току след съседното Берско (Верийско). Към същото време, 904 г., се отнася и свидетелството на солунчанина Йоан Каменната за тия другувити и за съседните им сагудати, които водели заседнал живот, имали села и се намирали в мирни отношения, от една страна, със Солун, от друга, със съпределиите тям българи. „На запад (от Солун), казва Йоан Каменната, се простира равнище, което иде дори до едни високи и големи планини, гдето е разположен градът, наречен Бер, прочут по всичко, с което може да се похвали един уреден град. В средата на тая равнина се намират няколко размесени села, чиито жители се наричат другувити и сагудати. Едни от тях плащат данък на града (Солун), а други от тях са поданни на скитския ( = българския) народ, който е в съседство недалеч от тях. Освен това селата им, като са резположени в непосредио съседство едни до други, това има немалко значение и за солунчани, защото те влизат в търговски връзки със скитите ( = българи), особено пък когато живеят дружески с тях и не дигат оръжие за диви сбивания. Те правят размяна на нужните им предмети още от старо време, толкова повече, че те водят еднакъв живот и имат еднакви жизнени потреби”. За разпространението на християнството сред сагудатите и ръхините имаме свидетелството на Кастамокитската гръцка хроника. Там четем следното: „През дните на неблагочестивите ромейски царе иконоборци, които водеха война срещу светите икони, народите от дунавските краища, възползувани от безначалните времена, тъй наречените ръхини или по-просто влахоръхини и сагудати, като покориха България, разпространиха се малко по малко в различни области и завладяха и Македония... Най-после те дойдоха и в светата гора Атонска с всичките си челяди, защото нямаше кой да им се опре или да воюва с тях. След някое време светите отци (от Света гора) ги огласиха с евангелско учение и те повярваха и станаха съвършени християни” (Успенский, История Афона, III, стр. З11). Това известие е важно и от друга страна. То посочва, че солунските славяни съставяли част от ония свои съплеменници, които идели от Долния Дунав и едни се заселили в България, а други в Македония, и че те не припадали към западната югославянска група — хърватите и сърбите, които идели от Средния Дунав. За стари славянски и български селища на Халкидическия полуостров и около градеца Хиерисо, който лежи на самия светогорски провлак (наричан и сега от гърците Провлака), както и за тяхното християнство през X в. свидетелствуват някои гръцки грамоти от това време. В 924 г. при Роман Лакапин до хирисовската крепост били заселени българи и им били раздадени земи за обработване. Тия земи били взети от земята на манастира „Йоан Колову”. Малко по-късно, в 960 г., императорът, за да възнагради манастира за отнетите му земи, подарил му чифлигари българи. В грамотата между друго четем: „На манастира „Йоан Колову” бяха подарени четиридесет освободени от данък чифлигари в замяна на ония малки дялове земя, които отдавна са принадлежали на манастира в хиерисовския край; тия чифлигари са взети от заселените на тия места славяни българи..... А че тия българи в Хиерисо и в околността му били славяни по език, а по вяра вече християни, добре личи от техните имена, запазени в гръцки грамоти от X в.: Константин Халума, Иван Горазд, Къниг Непровад, Васил Стоимир, Антоний Ръкавина, Власий Владко, Николай Дядко. Последните от тия имена, от Васил Стоимир надолу, са били собственоръчно написани с гръцки букви на акт от 982 г., а един от подписите е с глаголица (срв. Йор. Иванов, Българите в Македония, 2-ро изд., 123—124: същият, Български старини из Македония, 2-ро изд., 21—23). Български селища през XI в. се поменават и на полуострова Касандра, югоизточно от Солун, именно в документ от 1068 г., гдето се разграничават имотите на манастира на Лъв Сфренци и точно определените синори на българите..... И тъй присолунските славянски племена от ожесточени врагове на Солун чрез далновидността на византийската власт, чрез подаръци, чрез търговията, културата и християнството лека-полека станали през IX—X в. приятели, съюзници или напълно подчинени на втория град на империята. Най-напред били подвластени племената другувити и сагудати, що живели югозападно от Солун, в неговото поле. Планинците по Круша планина, по Беласица, Рупел и Струма, ако и да признавали сюверенството на Византия и да имали византийски генерал-губернатор (стратег) запазили и през X в. своята вътрешна автономия, със свои войводи. Сам Каменната нарича струмските славяни „съюзници”, ако и над тях да е имало византийски стратег. Тая своя самостойност те проявили напр. при нападението на Солун от арабите в 904 г. Ако и молени да се притекат в помощ на застрашения град ако и да били щедро надарени, те дошли само въоръжени и стояли извън крепостта. При тях отишли и ония славянски войски, които вече били вътре в града, заедно със своите войводи. Изглежда, че те смятали да се съединят към войските на българския цар Симеон и да действуват съвместно с тях във вреда на Византия. Цар Симеон искал да се възползува от затрудненото положение на Солун, да го превземе заедно със славяните и да го засели, както за това изрично говори Лъв Магистър, който бил пращан в това време за преговори със Симеон. Лъв сполучил да вземе обратно завоювания и разорен от арабите „Солун, когато българите поискаха да го заселят”. Византийците отклонили цар Симеон от Солун, като му дали други териториални придобивки в Македония. Българската граница била поставена на 20 километра северно от Солун, по гребена на Градоборската планина, и тук-таме по граничната линия били побити каменни стълбове с надписи. В края на миналото столетие бидоха открити три от тия погранични стълбове, два при с. Наръш и един при с. Зардаровци. Един от наръшките надписи, най-добре запазен, носи следния надпис: В година от създаване мира 6412, индикт 7-ми (= 904 г. от Хр.). Граница между ромеите и българите. Във времето на Симеон, от бога княз на българите, при Теодор олгутракана и при комита Дристра). Снимка от тоя важен надпис и бележки за него гл. у Ф. И. Успенсский, Пограничньi столб между Византией и Болгарией при Симеоне (Известия Рус. арх. инст. в Константинополе, 1898, III, 184—194) и у Й. Иванов, Български старини из Македония, 2-ро изд., 16—20. акедонските славянски племена, които, както рекохме, съставявали едно голямо етнично цяло със славянските племена в България и Тракия и с които били се преселили откъм Долния Дунав, като влизали постепенно в българските държавни граници, получили ново политическо име — българи. Затова и гръцките писатели от това време захващат да означават с общото име „българи” не само българите туранци, които се претопили в славянското мнозинство, но и самите славяни. Особено изразни са свидетелствата в тоя случай на охридския архиепископ Теофилакт, родом грък, който е бродел често из своята широка духовна област и познавал добре нейното население. Това славянско население той нарича българско и езика му български. Така напр. в написаното от него житие на св. Климент четем: „Но понеже славянският род, сиреч българският не разбираше книгите, написани на гръцки. . .”. В друго свое съчинение—„Страдание на тивериополските мъченици”, — като говори за построения от Борис храм в Брегалница, продължава: „. . . в Брегалница. .. и в тамошния божествен храм бе отреден клир, обучен на български език , за да предстоява там и да изпълнява постоянно свещените песиопения”. В същото съчинение той, като говори за славяните и българите, що се заселили в България, Тракия и Македония, нарича двата народа с едно име българи: „Когато тоя народ (думата е за аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели. .. И понеже покориха цялата илирска страна, старата Македония дори до града Солун и част от стара Тракия, именно около Берое (Стара Загора), казвам и Филипопол, както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна”. Същият тоя префинен грък, ако и архипастир на българите, чуди се как да злепостави омразното нему паство, но все пак го нарича „българско”. На връщане в Охрид той пише на императрица Мария между друго: „И тъй сега се връщам при българите, аз, царигражданин по душа, чужденец на българите и вече мириша на гнило като овчите кожуси на българите.” В друго писмо до царския брат Адриан Теофилакт се оплаква от двама българи в Охрид: „О земя, о небе, аз съм станал посмешище на двама българи!” В трето писмо до видинския владика той се оплаква от охридчани и от мокряните, живеещи западно от Охридското езеро: „Недей бива малодушен, защото не си само ти, който търпиш беди. . . Или ще кажеш, че отвън нападат кумани. Но то е нищо в сравнение с охридчани, които връхлитат върху нас от самия град!. . . Или пък ще се оплачеш от лошите жители на самата крепост (Видин)? Но туй са деца спрямо нашите българи, що живееят в крепостта или по-добре, за да не посрамя големината на злината в нашата крепост, ще кажа — що са твоите всезлодейци спрямо нашите диви мокряни!” В писмо до царския зет Вриений, Теофилакт се оплаква от бирниците: „И за мелниците клириците платиха двойно повече данък от миряните, а също и за рибните ловища (даляните), които на езика на българите се наричат струги, а на гръцки. . . Така и за мелниците, отдавна съборени, поискаха данъка за всички години, а за здравите мелници наложиха двойно повече, отколкото на българите”. (Повече извадки от писмата на Теофилакт с обяснения вж. у Й. Иванов, Българите в Македония. 2-ро изд., 140—144). От многото други свидетелства за това, че македонските славяни, както и северобългарските и тракийските били получили национално прозвище „българи”, ще поменем само още две, идещи от чужди, небалкански източници. В 1040 г. се дигна въстание в Македония против византийската власт. За да се потъпче въстанието, византийците прибегнаха до помощта на наемните норвежки дружини, командувани от Харалд. Харалд, който смаза сурово бунта, в скандинавските песни се величае като „опожарител на българите”. Историкът на кръстоносците Вилхелм Тирски, който е бил в Македония и говори за движението на кръстоносците от Драч през Македония в 1097 г. и за пристигането им в Битоля, добавя, че там наблизо епископът на Пюи, като се бил отдалечил от лагера, за да настани своя шатър на по-удобно място, бил нападнат от българи и пленен. Да се спрем сега на друг въпрос — българското население в самия град Солун. От вестите, които изнесохме за заседнало славянско население в близката и по-далечна околност на Солун и за постепенно засилващите се политически, икономически, културни и религиозни връзки между тия славяни и града, логично е да се предположи, че славянският елемент е прониквал лека-по-лека в града на св. Димитър и е образувал там своя по-голяма или по-малка славянска или, както по-късно се нарече, българска ядка. Това е общочовешко социално явление, хинтерландите да подхракзат етнично големите градски центрове. Когато населението на хинтерланда е инородно с това на града, градското население взема връх и чрез своята култура приобщава инородците и с време ги претопява. Процесът на претапянето може да спре, ако преселенците бъдат опреснени с новодошли техни сънародници или ако тия преселенци припадат на висококултурна нация, или най-сетне ако преселниците държат фанатично на своята религия, както е напр. случаят с евреите. Добри примери за това ни дава миналото на гръцките колонии край Черно море — Месемврия, Анхиало, Созопол и др., които поглъщаха постепенно малките български приливи. В Солун обаче българският прилив, бидейки постоянен и благодарение на големия български хинтерланд доста значителен, българската солунска ядка никога не е изчезвала и дори през известни моменти е проявявала чувствителна жизнеспособност и отпор. За съжаление сравнително малко са запазените исторически вести за славянобългарския елемент в Солун до началото на XIX в. Ние ще ги приведем накратко. Първото най-старо съобщение за това се съдържа в поменатите „Чудеса на св. Димитър”. То се отнася според едни изследвачи към първата половина, а според други — към втората половина на VII в. Думата е за ония туранци, които се били смесили със заробени византийци, закарани в Панония, както и с авари и после, под водителството на Кубер дошли в Македония и се заселили в Керамия, в Битолското поле. Керамия е лежала на 11 мили или около 16 километра североизточно от Битоля на римския път, що водел от Хераклея (Битоля) за Стоби (сега Грацко) на Вардара (вж. за това нашите бележки в Известия на Българското арх. дружество, I, 236—237). Ето някои извадки за това от „Чудесата на св. Димитър”, гдето се говори за голямото множество балкански християни, закарани в плен от българите и аварите в Панония. „Оттогава това население, като се смесило с българите и аварите и други народи, народило деца мелези и станало многоброен и голям народ. . . Като минали 60 и повече години. . ., хаганът на аварите, като ги смяташе за особен народ. . ., постави им за княз така наречения Кубер. . . Кубер мина с целия си народ река Дунав, дойде в нашите краища и завзе керамийския лагер. . . Едни от тях (от Куберовия народ) поискаха нашия град Солун, закрилян от мъченика св. Димитър, други — честития царствен град, трети пък — останалите градове на Тракия. . . Тогава Кубер изпрати до скиптродържеца пратеници да остане там с народа си и искаше да се заповяда на племето друговити, живущи недалече, да му доставя храни в изобилие, което и стана” (Тои§;агс1???, 186—190). Веднъж заздравял в Битолско и влязъл в разбирателство с драговитите, чиито селища допирали до Солун, Кубер скроил план да заеме и тоя последния град по вероломен начин. С тази мисия натоварил своя съмишленик Мавър, който сполучил да убеди византийския император да му позволи да дойде и да се засели в Солун с част от преселенците. Мавър бил ловък и знаел освен славянски и български още и гръцки. Той се представил на императора като негов верен човек и помощник. Императорът го назначил за военачалник на преселената орда, пратил му подарък консулска мантия и знаме. Планът на Мавър бил да превземе града Солун отвътре, като през нощта на великата събота, тъкмо срещу Великден, когато всички са залисани в празника, да дигне оръжие, да запали някои махали и в тая бъркотия да стане господар на града. Мавър се уповавал на опитните и доверени свои хора, които той назначил за сотници, петдесетници и десетници на своята орда. Доноси обаче разкрили замислите на Мавър. Адмирал Сисиний по заповед на императора заминал бързо за Солун и благодарение на екипажа на ескадрата, който слязъл в града само два дена преди да се дигне бунтът, кроежите на Мавър били осуетени. Преселниците били извадени извън града и поставени във военен лагер с окоп, а сетне били препратени по море за Тракия и Цариград. Мавър и там запазил известно време главатарството над своя отряд, но после, по нови доноси, той бил лишен от почестите и пазен под надзор. Така според „Чудесата на св. Димитър” планът на българите Кубер и Мавър да превземат Солун не сполучил. Явно е, че зад тоя наглед наивен гръцки разказ се крие друга истина. Заетата с арабите Византия била тъй обезсилена на Балканите, че била принудена да остави славяни и българи да се ширят безнаказано из нейните провинции и да ги укротява с всевъзможни начини, ту като им праща подаръци, ту като ги обявява за свои приятели и съюзници. Такъв е бил случаят и с Кубер и Мавър. Това е било следователно първото проникване на българите вътре в Солун. Дали след идването на адмирал Сисиний всички българи били изселени от Солун, а те били дошли там с челядите си, не е съвсем ясно. Както и да е, факт е, че през VII в. българска колония живяла известно време вътре в Солун. Второ известие за българи в Солун се отнася към 894 г., когато едно от главните тържища на българската търговия, която се намирала в Цариград, било преместено в Солун. Митата тогава се събирали не от държавни чиновници, а от откупвачи. Органите на тия откупвачи в Солун, бидейки далеч от централната византийска власт, ограбвали българските търговци, а тия последните се оплакали на цар Симеон. Както е известно, Симеон за това обяви война на Византия и оплени Тракия. Фактът да се отвори българско тържище в Солун с необходимите за това складове, чиновници, нагледници, работници вече показва, че през това пристанище е ставала главната обмяна на произведенията на обширната тогава българска държава с колониални произведения, идещи от Изток. Другото голямо българско тържище се намираше в Преславец на Долния Дунав; то обслужваше размяната на стоки, идещи от разни страни, или както се казва в Несторовия летопис: „Всички блага се трупат там: от Гърция злато, платове, вина, овощия различни; от Чехия и от Маджарско сребро и коне; от Русия кожи, восък, мед и роби.” Привеждаме тия последните вести, за да се види какъв широк размах е могло да има и солунското българско тържище. Самото преместване на тържището от Цариград в Солун не ще да е било диктувано само от желанието на Византия да отбие българското влияние в нейната столица или от желанието на заинтересовани алчни откупвачи на митата да грабят българите; Солун вече отдавна е бил пазар на български произведения, идещи от близкия и далечен солунски хинтерланд, населен с българи. Българите пък на тоя пазар са купували колониални и фабрични стоки. Солун при тия условия не е бил без българско търговско и занаятчийско население. Българският език наред с гръцкия е бил нещо обикновено на тоя пазар, както това беше до неотколе, до Световната война: солунските евреи, гърци и турци всички говореха български. Така е било и през IX в., когато Византия преместила българското тържище в Солун. Разпространението на българския език в Солун в онуй време е било факт, добре известен на всички. Ето защо, когато император Михаил проводил солунските братя Кирил и Методий за проповедници в славянска Велика Моравия, окуражил ги с думите: „Вие сте солунчани, а солунчани всички говорят чисто по славянски!” Фактът, че на солунския пазар имало българи и се говорело български, е намерил отзив и в така наречената Солунска легенда, гдето св. Кирил разказа за Солун между другото: „Излязох на тържището и чух българи като говорят” (Вж. Й. Иванов, Български старини из Македония, 2-ро изд., 282.) /.../ http://promacedonia.org/rami/j_ivanov_solunsko.html
  12. Как да печелим от повторно залагане на Ethereum С ръста на цените на криптопазара се задава ерата на повторния стейкинг и "лова" за airdrop-и
  13. Когато се разпадна Югославия американците в Тасар/Унгария/ направиха за аламинут подобна военна база...После когато се стабилизира ситуацията както дойдоха така си заминаха... А сега в Румъния искат да са близо до огънят...
  14. В Румъния започна изграждането на най-голямата база на НАТО в Европа На територията на Румъния започна изграждането на най-голямата база на НАТО в Европа за 10 хиляди войници, пише Euronews, Румъния, цитирна от The Moscow Times. Строителството започна на територията на вече съществуващата авиобаза "Михаил Когълничану". Военното съоръжение ще заеме площ от почти три хиляди хектара и ще може да побере до 10 хиляди войници и членове на техните семейства. Предварителната стойност на проекта се оценява на 2,5 милиарда евро. Военната база ще включва писти, хангари, оръжейни платформи, както и граждански обекти - жилищни помещения, училища, детски градини, аптеки, магазини и болница. Очаква се военното поделение да бъде най-голямото подобно съоръжение в Европа, надминавайки базата на ВВС на САЩ в Рамщайн, Германия. Цялата статия: https://www.mediapool.bg/v-rumaniya-zapochna-izgrazhdaneto-na-nai-golyamata-baza-na-nato-v-evropa-news357251.html
  15. Дамски тениски големи размери https://chitatel.shop/blog/chitatel/damski-golemi-razmeri Тениската е неизменна част от гардероба на всяка жена. Тя е удобна, практична и може да се съчетае с множество дрехи, за да се създадат различни стилове. Тениските са свободни дрехи, които могат да служат за всички видове поводи от сериозни и елегантни, до спортни и ежедневни. Предлагаме дамски и мъжки тениски до 3XL (XXXL)! За по-големи размери, вижте таблицата с размери или се свържете с нас. Имаме доставчици на тениски големи размери и ще се радваме да ви съдействаме. Тениските са изработени от памук с добавен еластан. Тази комбинация гарантира дишаща материя, която не спарва, осигурява прохлада в горещите дни и е изключително еластична. Еластантът, освен за комфорт, допринася за здравина и дълготрайност на тениската. Независимо от вашия стил, ние ви предлагаме дамски тениски големи размери, които ще ви помогнат да се чувствате уверени и красиви. Разгледайте нашия онлайн магазин и открийте перфектната тениска за вас! Не се колебайте да се свържете с нас, ако имате нужда от помощ при избора на размер или модел. Разгледайте нашите дамски тениски от тук: https://chitatel.shop/damski
  16. Различни изследвания доказват, че метъл феновете са едни от най-щастливите хора. Дори правят и другите щастливи. Повече в това кратко видео:
  17. 2024. márc. 18. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: https://www.youtube.com/channel/UC7O2... Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото В това видео ще разгледаме актуалните военни новини и най-интересните събития от фронтовете в Украйна през ден 753 от руската инвазия. Днес има много новини от посоката на Бахмут. Тук най-интересното развитие се случи в южната част на региона, където руските сили напълно промениха плана си за настъпление, отвориха нов вектор на атака и проведоха серия от мощни атаки южно от Иванивске. Причината, поради която те изведнъж решиха да коригират подхода си, е двойна. На първо място, село Иванивске е превърнато в руини от руската артилерия и авиация и тъй като няма къде да търсят подслон, за руснаците става все по-трудно да установят стабилни позиции вътре в него. В резултат на това те претърпяха толкова големи загуби, че трябваше да спрат атаките си за попълване и прегрупиране, както украинците вече съобщиха. Второ, украинските бойци изостриха още повече проблемите за руснаците, като установиха основните си позиции около селището и го превърнаха в зона на смъртта. Ако погледнем топографската карта, можем да видим тактическото възвишение на северозапад от селото, което дава възможност на украинците да наблюдават и да нанасят удари по руснаците, които се опитват да напреднат по пътя. Руските сили вече опитаха да атакуват украинските позиции по хълмовете, но те успяха да издържат на руските артилерийски удари и бомбардировки, последвани от интензивни атаки с пехота. Тъй като планът им за заобикаляне на Ивановске от север се провали, руските командири решиха да опитат да го заобиколят от юг. Основната им цел беше да достигнат гората, да установят плацдарм и да отрежат украинските доставки, идващи през прохода над канала. След като се окопаят, те могат постепенно да разширят настъпателните си усилия, като се придвижат на север през гората, бавно приближавайки хълмовете. Ако руснаците успеят да ги достигнат, това би им позволило да прекъснат снабдителния път и също така да превземат позициите зад украинските позиции на тактическата височина, което да им даде шанс да ударят украинците отзад. Такова развитие би поставило украинците на хълма и в селото в обкръжение и би позволило на руснаците да поемат изцяло контрол над него, след което да напреднат по-нататък към главната крепост в следващата фаза на тяхното настъпление. Първите руски атаки бяха насочени към украинските позиции в редиците на дърветата южно от селото. Те извършиха механизирани атаки, като преминаха през южната улица на селото. Въз основа на характера на предишни атаки в региона, руснаците изглежда също са извършили пехотни атаки през полетата. Украинските бойци съобщават, че първоначално руснаците напредват постепенно, напредвайки до два километра на юг от селото. Въпреки това, в момента, в който достигат подхода към гората, напредъкът им спира и украинските сили си върнаха инициативата. Изглежда, че руснаците са се надценили, тъй като е много трудно да се натрупат сили в нарядко разположените позиции през полетата, докато се атакуват гъсто разположените украински позиции в гората. Нещо повече, украинските бойци от 93-та механизирана бригада пуснаха много видеоклипове, показващи как техните оператори с дронове извършват концентрирано нападение срещу руските позиции в полетата. Кадрите включват десетки удари по руски убежища, които допълнително усложниха опитите за струпване на сили. Тези удари, в комбинация с украинските наземни операции, доведоха до срив на фронтовата линия. И така, украинците успяха да отблъснат руската флангова атака и ги отблъснаха обратно. Украински войници съобщиха, че в крайна сметка всички руски атаки са били напразни и руснаците са претърпели големи загуби в жива сила и техника. Като цяло руските сили подценяват гъстотата на украинските укрепления югозападно от Ивановске и не успяват да извършат частично обкръжаване на селото от юг. Невъзможността за снабдяване на атакуващите сили през зоната на смъртта доведе до бързата кулминация на настъпателните усилия и срутването на предмостието. Но което е още по-важно, руските сили така и не успяват да стигнат до Часов Яр до началото на пролетта. Въз основа на прихванатите радиоразговори, руснаците са поддържали такова високо темпо на операцията, понасяйки много по-големи от необходимите загуби в жива сила и техника само защото руските командири са искали да влязат в Часов Яр преди изборите. Постигането на тази цел би им осигурило нови звания и медали, но реално е влошило най-способните руски щурмови части.
  18. Румъния я нападат чак през 1916 и я разбиват със значителна помощ от наша страна и малко от турска. Сърбия се бие доста успешно срещу А-У до есента на 1915, издъхват чак когато и ние ги нападаме и им прекъсваме връзката и снабдяването от Антантата през Солун. Ако не бяхме го направили щяха да имат още цяла една свободна армия за австроунгарския фронт, както доставките от Антантата и техните подкрепления в размер на няколко дивизии към момента. Така че Сърбия можеше и да не падне, или това да стане значително по-късно, през което време ние вече да сме изритали турците в Азия и войските ни да са на западната граница. А съюзните ни (в случая) войски на Антантата на Балканите вече да са станали няколко стотин хиляди души.
  19. Ясно ми е какви са били настроенията. Тук обсъждаме алтернативен сценарий, какво можеше да стане ако управниците ни се бяха ръководили от чисто практичните възгледи, че Източна Тракия е по-добре отколкото Вардарска Македония. В Гърция през 1915 вече има ок. 80 000-ен корпус на Антантата, който постоянно се увеличава - ще трябва и с него да се бием за Егейска Македония, както и срещу цялата гръцка армия, която тогава друга работа няма да има. Така че доста по-сложно.
  20. Предстои.....Само, че е още 1915. Войната на запад, където ще се реши всичко е доста далеч от край. И в тази алтернативка А-У и Германия щяха да се разправят с Румъния. Тоест на Дунав щяхме да имаме хабсбурги. Щеше да им е по-сложно срещу Сърбия, но какво ни дава основание, че българските войски, които не са на нивото на германските, а в технологично отношение са много назад, биха помогнали до такава степен на сърбите, че да удържат централните сили? Тук изобщо не говоря и за мотивация. А ако падне Сърбия, ние сме лесни. Такова решение, предполага стотици хиляди съюзнически войски, които да дойдат да се бият с нас.
  21. Това е невъзможно с оглед насторенията в България. А те са категорично антисръбски а не антигръцки или антитурски.Можеше са речем през 1915 година да ударим гърците и да си върнев Кукуш, Сяр,Драма че и Солун .
  22. Даже не е нужно да ги чакаме до 1918 турците да се изтощават. Достатъчно е било да ги нападнем докато едва удържат Галиполи през 1915. Ударени в гръб щяха да сдадат отбраната там. И спокойно можеше да влезем и в Истанбул, докато останалите им войски са по азиатските фронтове. После Истанбул и Галиполи можеше да ги изтъргуваме с Великите сили, да натиснат Румъния да ни върне Южна Добруджа и сърбите да дадат нещо (примерно Щип), с оглед на това, че и на двете им предстои да се налапат предоволно с Австро-унгарски територии. Източна Тракия реално е далеч по-икономически изгодна от вардарските чукари, по-плодородна е, с по-мек климат и с доста по-стратегическо местоположение - щеше да ни осигури излаз и на трето море.
  23. Почина легендарният астронавт от Аполо 10 и Аполо-Союз Том Стафорд На снимката: историческото ръкостискане между Том Стафорд и Алексей Леонов през 1975 г. на борда на “Аполо-Союз”, което слага символичен край на космическата надпревара. Photo credit : NASA 18 март 2024 г. 17:16 ч. Светослав Александров. Днес ни напусна легендарният астронавт Том Стафорд. Той е известен най-вече с това, че през 1969 г. обикаля около Луната с кораба “Аполо 10”, а през 1975 г. е част от екипажа на съвместната съветско-американска мисия “Аполо-Союз”. Именно Стафорд извършва историческото ръкостискане с космонавта Алексей Леонов, което слага символичен край на космическата надпревара. Кончината на Стафорд се случи навръх 59-годишнината от първото излизане на човек в открития космос, реализирано от Леонов. Считано от днешния ден, след смъртта на Стафорд на Земята са останали живи едва седем души, летяли отвъд пределите на най-ниска околоземна орбита. Възможно е обаче да се разминем с това да не остане нито един жив човек, който не е бил в далечния космос. По-късно през тази година очакваме да станем свидетели на частната експедиция “Поларис Доун”, благодарение на която за пръв път от епохата “Джемини” астронавти ще се отправят на разстояние 1 400 километра от Земята. А през 2025 г. в хода на мисията “Артемис 2” четирима души ще обиколят Луната. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/18/tom-stafford-dies/
  24. https://t.me/operativnoZSU/140159 Украинците скоро ще могат да рускат от 30 до 60 далекобойни дрона на нощ.
  25. А, траките от кап андреево ги броят някакви мигранти от леванта, не са местни. те са кръстчетата там. Нямат отношение към европа изобщо. Неотдавнашни близкоизточни мигранти. Но дали са прави не знам. Имай предвид, че не са се старали кой знае колко за образците без отношение към германските племена, освен това, отново, очевидно недовършено е, защото знам, че имат още стотици успешно секвенирани образци, които почти не са споменали, няма ги и резултатите от статистиките и т.н. Имат и български образец от 7-ми век, там съвсем нищо не са публикували, освен че е успешно секвениран.. П.С. Тия от кап андреево може нещо да са рефюджита от балканската война. Т.е. исках да кажа от троянската. Представят ги като смесица от южен кавказ, сирия, анатолийски неолит, с една щипка европа. Може да са някои съюзници на троянците от кюрдистан, те кюрдите са с такава комбинация, и да са избягали на балканите като е паднала троя. Тука въобще са ставали големи работи, изглежда, но работата е как в тая мешавица ще отличим кой е конкретно прабългарския компонент в прабългарите, за да теглим чертата колко са били прабългарите, а колко, славяните, щото, като гледам, може и да не е много лесно от първия път. Ама нейсе, извинения за намесата в темата и приятни дискусии. Палеогеномиката е млада наука, на 10-на г. и вече даде мнго, но за да даде още повече, ще трябват още 50-на години и бая образци...Много големи промени през впн, според изследването, в скандинавието също е имало почти пълна подмяна на популацията, както и в англия, кето е една миграционистка хипотеза, ще има спорове. Но са оставили настрана прабългари и сармати - предполагам, от уважение към екипа на Райх..., който е доста напред. Хубавото е, че всичко ще стане ясно, и макс планк работят по българската тематика и дето се вика, кой прабългарин, кой славянин, нека по-добрия победи...
  26. Като се има предвид коя схема си цитирал, за балканите бронз -основно ямна (директна) и категория "други". основно проследяват германските племена и имащите отношение към тях - шнурова керамика, балти, бел бийкър. Изследването е много сложно. не преувеличавам. според мен ще го доработват още години, преди да е готово, но и сега има какво да се види. имат секвенирани стотици образци, за които изобщо не са показали резултатите им - в смисъл показват ги, но не ги вписват - сармати, алани, авари, скити, всякакви други от впн. но в текста следят само германци и тук-там славяни. изглежда недовършено и страшно амбициозно.
  1. Зареди още активности

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...