Изложбената зала на Музея на китайската история в Пекин е дом и на възстановен модел на първия сеизмограф – инструмент за предричане на аномалии, свързани с активност на земната кора или на вятъра. Неговият изобретател е астрономът Джан Хън (78-140 г.), известен учен от династия Източна Хан (25-220 г.), специалист по астрономия, математика, физика и механика.
Въпреки, че първоначалният уред отдавна е загубен, историята е запаметила съществуването му. Това устройство е едно от най-ярките постижения на човешкия гений в древен Китай.
През 132 г. Джан Хън създава най-древния сеизмограф, който умее да определя посоката на земетресенията. Противно на общоприетото схващане по онова време, Джан Хън упорито твърди, че земетресенията не са признаци на гнева на Небето, а – природни бедствия.
Сеизмографът, изцяло изработен от мед, е урна, с махало в центъра. Осем драконови фигури са разположени от външната му страна, като техните глави сочат в осем посоки на света – изток, юг, запад, север, югоизток, североизток, югозапад, и северозапад. Всяка драконова глава има медно топче в устата си. Под фигурките на драконите са разположени осем медни жаби, с вдигнати глави и разтворени усти, сочещи към драконовите глави. При земетресение настъпва трус, махалото в сеизмографа губи равновесие и активирате набор от лостове вътре. След това, един от осемте дракона изплюва своето топче, което пада в устата на жабата под него и това предизвиква силен звук. Така учените вече знаят, кога и в каква посока се е случило земетресение.
През 138 г. западният дракон изплюва своето топче и то пада в устата на жабата под него. Така уредът регистрира своето първо земетресение, станало в западната провинция Гансу. Това е първият път, в който човечеството е използвало инструмент за регистрирането на земетресения. В Европа подобен изнструмент ще бъде изобретен след повече от 1 700 години по-късно.
Джан Хън изобретява небесен глобус, задвижван с течаща вода, чрез който може да се измерва положението на Слънцето, Луната и звездите. Той направил и летящ „орел” от дърво. Един кръг от хълмовете на Луната носи неговото име.
Didong Yi е привлекателна цел за възстановяване за учените по целия свят.
За първи път древният китайски сеизмограф е реконструиран от японски учен през 1875 г., благодарение на исторически текстове и на археологически находки. Следващата реплика е изработена през 1951 година. Любопитното е, че въпреки що-годе точните възстановки на машината, нито едно от двете й копия не може да регистрира земетресение.
През 2005 г. китайските историци, археолози, инженери и сеизмолози обявиха, че са създали нова реплика на Didong Yi – първия сеизмограф в света. Според видни експерти, новата машинка е “историческа стъпка” към пълно възстановяване на оригинала.
Въпреки, че е налице известен научен спор за точната научна принципите, прилагани за сеизмограф и как точно инструмент първоначално работи.
Някои чуждестранни сеизмолози твърдят, че ако сеизмографа на Джан Хън е работил според принципите на инерцията, би трябвало драконите да пуснат по две топчета, а не – само по едно. Тоест, два противоположни дракона трябва да изплюят своите топчета.
Други учени твърдят, че всички реплики са плод на догадки и на нечие въображение, а не следват реалните описания в древните текстове.
Трета група учени, които са песимисти, твърдят, че устройството, създадено от Джан Хън никога не е било загубвано, защото то… никога не е съществувало в действителност. Видни китайски учени обаче отричат тази възможност.
Да се върнем на уреда… Според древната китайска философия, змеят символизира мъжкото начало Ян, а жабата символизира женското начало Ин. По този начин е представена диалектическата връзка между двете начала – Ин и Ян, горе и долу, покоят и движението, тишината и звука от падналото топче в устата на жабата. В същото време, машината отразява и философията на И-Цзин, Книгата на промените. По този начин този уред е надарен с дълбоки конотации.
Автор: Неделин Бояджиев
