Семейство Кукувичопреждови (Cuscutaceae)

https://chitatel.net/pic/bio/botanica/Cuscutaceae1.jpg

Към семейство Кукувичопреждови принадлежи само родът Кукувича прежда (Cuscuta). Той е представен в съвременната флора на Земята с повече от 150 вида, но мнозинството от тях са разпространени главно в екваториалните области на Африка и Америка. Много видове кукувича прежда се срещат в Западна Азия и в страните около Средиземно море. В областите с умерен климат обаче техният брой е незначителен. В цяла Европа например досега са открити само 17 вида кукувича прежда. Девет от тях могат да се видят, и в нашата страна.
Всички видове кукувича прежда са безхлорофилни, лишени от корени и листа едногодишни или многогодишни паразитни растения. И всички са с нишковидни или шнуровидни жълтеникави, възкафяви или червеникави силно разклонени стъбла, дълги до няколко метра. С тях те се увиват около стъблата и клоните на различни видове растения-гостоприемници и с помощта на специални смукала — хаустории, изсмукват от живите им тъкани необходимите хранителни вещества за растежа и развитието си.
Цветовете на всички видове кукувича прежда са малки, но винаги са събрани по много заедно в гъсти главести, къси гроздовидни или къси класовидни съцветия. Те са двуполови, правилни, с двоен околоцветник, съставен от чашка и венче. Чашката е полукълбеста, камбанковидна или тръбеста, дълбоко или плитко 5-делна, по-рядко 4-делна. Венчето е с тръбеста или камбанковидна форма и е образувано от 5, по-рядко от 4 бели, розови, жълти или червени венчелистчета, сраснали докъм средата си или по-високо. Тичинките са 5 и са прикрепени към тръбицата на венчето. В тръбицата на венчето, непосредствено под тичинките, се намира и коронка от назъбени или ресничести люспи.
Плодът на кукувичопреждовите е суха кълбеста кутийка, която се отваря с помощта на пръстеновидно разположена в основата й цепнатина или се разпуква надлъжно. Във всяка кутийка се образуват от 1 до 4 семена, често еднакви по форма и големина със семената на растението-гостоприемник. Те се саморазсейват или се разпространяват от животните и човека.
Всички видове кукувича прежда са вредни. Едни от тях са „всеядни“ (наричат се полифаги) и практически не подбират гостоприемниците си. Нахвърлят се на всяко, оказало се близо до покълнващите им семена растение, все едно дали е дърво, храст или трева. Други нападат обаче само малък брой видове растения или дори само един. Такива паразитни растения се наричат моно-фаги.
Различни видове кукувича прежда се превърнали в свои гостоприемници и някои от културните растения. Те ежегодно нанасят големи загуби на селското стопанство. Борбата с тях е много трудна, защото лесно и бързо се размножават, а твърде мъчно се унищожават.

Мащеркова кукувича прежда
(Cuscuta epitbymum)

Мащерковата кукувича прежда е извънредно широко разпространена в цялата ни страна — от крайбрежието на морето докъм 850 м надм. в. Ще я намерите по бурените край пътищата и обработваните земи, по тревите сред редките храсталаци, които покриват хълмовете. Много често ще я откриете също в посевите от люцерна (затова я наричат още люцернова кукувича прежда), детелина или фий и в картофените ниви.

Cuscuta_epithymum2.jpg (260×347)Тя е едногодишно растение с тънки като копринена нишка (дебелината им не надминава 0,3 мм) и силно разклонени бледожълтеникави до червеникави стъбла, които приличат по-скоро на объркани и небрежно захвърлени по тревите найлонови конци, отколкото на стъбла на цветно растение. Те се развиват около един месец по-късно от другите растения, обикновено през април — май.
Мащерковата кукувича прежда започва да цъфти през юли. Цветовете и са розово-бели, дребни, дълги едва 2 — 3 мм, с много къса дръжчица. Събрани са по 8 до 10 в гъсти кълбести съцветия — главички, които стигат най-много до 5 мм в диаметър. Всеки цвят е с месеста чашка, която е до средата или по-дълбоко 5-делна, а венчето им, то също е 5-делно, е малко по-дълго от чашката и е със звездовидно разперени дялове. Тичинките са с прашници, които стърчат над венчето. Плодникът е един и с горен кълбест яйчник, носещ две стълбчета. Заедно с близалцата те са по-дълги или са равни по дължина на самия яйчник. По този белег мащерковата кукувича прежда се отличава от европейската кукувича прежда (Cuscuta europaea), на която по всички други белези много прилича. При нея обаче стълбчетата с близалцата са по-къси от яйчника.

cuscuta_epithymum.jpg (559×370) Мащерковата кукувича прежда е полифаг. Най-напред обаче е била намерена по мащерка — затова и дали видовото име мащеркова. По-късно се оказало, че тя паразитира и по много други видове — главно тревисти растения. У нас освен мащерката тя напада също равнеца, жиловлека, млечката, дивата чубрица, жълтия кантарион и голям брой други растения. Тъкмо от тях мащерковата кукувича прежда се прехвърля най-често в посевите на люцерната или на другите бобови фуражни треви. Такива посеви, особено когато са масово нападнати от кукувича прежда, не трябва да се използуват нито за събиране на семе, нито за храна на животните. Най-добре е сеното от тях да се събере на купчини и да се изгори, а почвата да се изоре дълбоко, за да не могат да покълнат попадналите в нея семена на паразита — мащерковата кукувича прежда.

Източник: nauka.bg